Без да пуска ревера на Оуен, той го разтърси здравата.
— И колко ми остава, докато отново ми стане зле? Колко ще живея, докато отровата ти задейства пак?
Оуен зашари с очи между разгневените им лица.
— Ако направите това, за което ви помолих, ако изпълните дълга си, ще се оправите. Обещавам ви. Нали видяхте — донесох ви противоотровата. Не искам да ви причиня зло. Не съм имал такова намерение — кълна се.
Единственото, за което мислеше Калан, бе болката, смазваща Ричард, отнемаща дъха му. Представи си как той преживява всичко наново, този път обаче с фатален край.
— Колко ми остава? — повтори Ричард.
— Но ако…
— Колко!
Оуен облиза устни.
— По-малко от месец. Горе-долу толкова, но не цял месец, струва ми се.
Калан се опита да избута Ричард.
— Остави го на мен. Искам да разбера…
— Не! — Кара на свой ред избута Калан. — Майко Изповедник — прошепна тя, — остави Господарят Рал да направи каквото е нужно. Не знаем какво може да стане, ако докоснеш такъв като него.
— Може нищо да не стане — настояваше Калан, — но може и да подейства и тогава ще разберем всичко.
Кара я прегърна през кръста и я задърпа назад.
— Ами ако действа само Субстрактивната магия и го убие?
Калан престана да се дърпа и я изгледа.
— И откога си такъв експерт по магията?
— Откакто е заплаха за Господаря Рал. — Кара успя да я отдалечи от Ричард. — Както ти е известно, и аз имам глава на раменете. Обмислям нещата. Ти обаче май забрави да го правиш. Къде е този град? Къде по-точно в него се намира противоотровата? Какво ще стане, ако силата ти го убие и действията ти обрекат Господаря Рал на смърт, а в същото време, ако не го докоснеш, получим нужната ни информация? Ако кажеш, ще му строша ръцете. Ще кърви. Ще го накарам да крещи от болка. Но няма да го убия. Ще го държа жив, докато не ни даде нужната информация, която ще спаси Господаря Рал от смъртната присъда. Задай си въпроса, дали го правиш, защото смяташ, че така ще получиш нужните отговори, или просто, защото си извън себе си от ярост и искаш да си го изкараш на него? Животът на Господаря Рал може да зависи от това дали си искрена пред себе си.
Калан се бе задъхала от усилията да се изтръгне от Кара, но също и от ярост. Искаше да се хвърли върху този човек и да го разкъса, да отвърне на удара му, също както каза Кара, да стори каквото може, за да спаси Ричард и да накаже виновника за страданията му.
— Стига толкова — рече след малко Калан. — Искам да чуя всичко — до последната подробност.
— Аз също — намеси се и Ричард. Повдигна онзи за ревера и го стовари върху една щайга. — Е, Оуен, не искам да слушам повече извинения защо си направил това или онова. Започвай от начало и ни кажи какво е станало и как сте пробвали да се справите ти и народът ти.
Оуен трепереше като лист. Дженсън се опита да охлади страстите и дръпна Ричард назад.
— Плашиш го — прошепна тя. — Освободи му малко пространство, иначе нищо няма да ти каже.
Ричард въздъхна дълбоко и прие думите на Дженсън с ръка на рамото и. Направи няколко крачки и се спря с ръце, сключени на гърба, забил поглед в изгрева, към планините, които Калан толкова често го бе заварвала да оглежда с интерес. От другата страна на планинската верига, сред поредица по-ниски хребети, скътани в сенките на високите върхове, раздиращи оловносивите облаци, бяха попаднали на предупредителния маяк и се бяха сблъскали за пръв път с черноперите соколи.
Облаците, изпълващи небето чак до непристъпната стена на тези далечни върхове, бяха надвиснали тежки и мрачни. Сякаш ги настигаше буря — Калан не помнеше откога не бе валяло. Очакваният мирис на дъжд ускори пулса на въздуха.
— Откъде си? — попита спокойно Ричард.
Оуен се прокашля и пооправи ризата и сакото си, сякаш така щеше да си възвърне достойнството. Все пак не посмя да стане от щайгата.
— Живеех в един храм на просветлените, в цивилизация с напреднала култура… принадлежаща на една велика империя.
— И къде е тази империя? — попита Ричард, без да откъсва поглед от планините.
Оуен изпружи врат и извърна глава на изток. Посочи към далечната верига от високи върхове, накъдето гледаше Ричард.
— Ей там. Виждате ли онзи проход високо в планината? Живеех там, в империята отвъд планините.
Калан си спомни, че преди време бе попитала Ричард дали според него е възможно да прехвърлят планинската верига. Ричард изрази известни съмнения.
— И как се казва тази империя? — попита сега.