— Бандакар — благоговейно прошепна Оуен. Приглади косата си на една страна, сякаш искаше да се покаже като достоен представител на родината си. — Аз бях гражданин на Бандакар. На Бандакарската империя.
Ричард се бе извърнал към него и го гледаше с недоумение.
— Бандакар. Имаш ли представа какво означава името Бандакар?
Оуен кимна.
— Да. Бандакар е древна дума от отдавна забравени времена. Означава „избран“ — като например в „избраната империя“.
Ричард беше леко побледнял. Щом очите му срещнаха погледа на Калан, тя разбра, че той прекрасно знае значението на думата и че то не е, каквото си мисли Оуен.
Ричард изведнъж се окопити и дойде на себе си. Потърка замислено чело.
— Дали… дали някой твой сънародник… знае езика, на който е тази древна дума — бандакар?
Оуен махна с ръка.
— Ние не знаем този език. Той е отдавна забравен. До нас е достигнало само значението на тази дума, понеже е важно народът ни да пази наследството и: избраната империя. Ние сме избран народ.
Поведението на Ричард се промени рязко. От гнева му не остана нито следа. Пристъпи към Оуен и заговори кротко:
— Защо никой от нас не е чувал за вашата Бандакарска империя? Защо не знаем нищо за народа ви?
Оуен се извърна на изток и огледа далечните върхове с насълзени очи.
— Казано е, че древните, от които ни е останало това име, са искали да ни защитят, понеже сме специални. Завели са ни на място, недостъпно за никого другиго, заобиколено от планини. Планини, каквито само Създателят би могъл да издигне, за да отреже околния свят, така че да бъдем добре защитени.
— Значи имате само онзи проход — Ричард посочи на изток.
— Да — призна Оуен, без да откъсва очи от родината си. — Оттам сме минали, за да достигнем до земята отвъд, но проходът може да се ползва и от други. Той е слабото ни място. Нали разбирате, ние сме просветлен народ, издигнал се над насилието, но светът все още е пълен с диваци. И така, онези древни хора, които са пожелали нашата култура да устои във времето, да се издигне над насилието в останалата част на света… са запечатали прохода.
— Значи народът ти е бил изолиран от света през всичките тези векове — в продължение на хиляди години.
— Да. Нашата земя е съвършена — ние сме напреднала цивилизация, несмущавана от насилието на хората отвъд прохода.
— Как е бил запечатан проходът?
Оуен погледна Ричард, явно смутен от въпроса му. Замисли се за момент.
— Ами… запечатали са го. Никой не можеше да мине оттам.
— Всеки, дръзнал да навлезе в тази зона, е загивал, така ли?
Калан изведнъж разбра как е бил запечатан проходът и я побиха ледени тръпки.
— Ами… да — измънка Оуен. — Но това се е наложило, за да бъдат държани чужденците далеч от нашата империя. Ние безусловно отхвърляме всяко насилие. То е присъщо на непросветените. Насилието води след себе си насилие и така се образува един порочен кръг, от който няма измъкване. — Оуен потръпна при мисълта за зловещия капан, който ги дебнеше, за да ги оплете в порочната си мрежа. — Ние сме напреднала раса, преодоляла стремежа към насилие, който е движел дедите ни. Ние сме отвъд тези неща. Но без границата, която запечатва прохода, и докато останалата част на света не отхвърли насилието, както сторихме ние, народът ни е застрашен да падне в жертва на непросветлените диваци.
— А сега проходът е отворен.
— Да — Оуен заби поглед в земята и преглътна.
— Преди колко време падна границата?
— Не знаем точно. Никой не живее близо до нея, така че не можем да кажем със сигурност, но предполагаме, че е станало преди около две години.
Калан усети как в очите и напират горчиви сълзи. Оуен вдигна глава, изглеждаше съкрушен и безутешен.
— Сега империята ни е оголена и уязвима пред набезите на непросветлените диваци.
— И в един момент след падането на границата Императорският орден е преминал през прохода.
— Да.
— Земята отвъд снежните планини, Бандакарската империя, ни е изпратила черноперите соколи, нали? — попита Ричард.
— Да — Оуен вдигна глава. — Тези долни твари нападат хора. Нощем, когато те ловуват, никой не смее да излезе от дома си. Въпреки това се случва хора, особено деца, да бъдат нападани от тези страховити същества…
— И защо не ги убивате? — възмути се Кара. — Защо не ги прогоните или застреляте? Добри духове, защо, ако се наложи, не им размажете главите с камъни?
Самата мисъл за подобно нещо накара Оуен да потрепери.
— Нали ви казах — ние живеем над насилието. Още по-погрешно би било да упражняваме насилие спрямо тези невинни твари. Наш дълг е да ги пазим, понеже ние сме навлезли в тяхна територия. Вината тегне на нашите рамене, понеже сме ги изкушили да се държат по този начин, който им е вътрешно присъщ. Ние запазваме добродетелите си, като се обръщаме към света във всеки негов аспект, без предразсъдъците на опорочените си човешки възгледи.