Ричард направи на Кара знак да замълчи.
— Всички във вашата империя ли бяха миролюбиво настроени? — попита той и отклони вниманието на Оуен от Кара.
— Да.
— Не са ли се появявали от време на време хора, които… как да се изразя… са се държали не както подобава? Някои деца например. Там, където аз съм роден, децата често вършеха пакости.
Оуен повдигна рамо.
— Ами да, сигурно. Имаше времена, когато децата правеха пакости и бяха непослушни.
— И какво направихте с тях?
Оуен се прокашля, очевидно почувствал се неудобно.
— Ами… пращахме ги да живеят извън домовете си за известно време.
— Извън домовете си, значи — повтори Ричард. Повдигна въпросително ръце. — Децата, които аз познавам, в повечето случаи се радват, когато са извън домовете си. Забравят се в игри на открито.
Оуен поклати глава, за да подчертае сериозността на повдигнатия въпрос.
— При нас е различно. Още от раждането си ние живеем с други хора. Чувстваме се много близки помежду си. Разчитаме един на друг. Грижим се един за друг и се обичаме. Прекарваме цялото си време заедно. Готвим, перем и работим заедно. Спим заедно в пансиони. Водим просветлен живот, отдаден на контакта помежду си, на близостта. Няма по-голяма ценност от това да си сред ближните си.
— Значи — направи се на озадачен Ричард, — когато някое дете е прогонено от дома си, то се чувства нещастно?
Оуен преглътна, една сълза се изтърколи по бузата му.
— Няма по-ужасно нещо. Да бъдеш прогонен, да бъдеш отделен от останалите, това е най-големият ужас, който може да те сполети. Да бъдеш принуден да живееш сред хладната жестокост на света — това е истински кошмар.
Самата мисъл за това жестоко наказание го накара да затрепери.
— И се случва някои от тези деца да бъдат нападнати от черноперите соколи — съчувствено вметна Ричард. — Когато децата са сами и уязвими.
Оуен обърса лицето си с опакото на ръката.
— Когато се налага някое дете да бъде наказано, вземаме всички необходими предпазни мерки. Никога не го оставяме навън нощем, защото тогава соколите излизат на лов. Наказанието е валидно само за през деня. Но когато сме далеч от другите, ние сме уязвими от самото си присъствие сред жестокостите на света. Да бъдеш сам е истински кошмар.
Готови сме на всичко, за да избегнем това наказание. Дете, което не се е държало добре и е наказано, е малко вероятно да се провини отново в скоро време. Няма по-голямо щастие от това да бъдеш посрещнат обратно сред близките и семейството си.
— Значи за твоя народ най-голямото наказание е да бъдеш прокуден.
Оуен заби поглед в далечината.
— Именно.
— Там, откъдето ида аз, хората също се разбират и живеят добре един с друг. Обичаме да прекарваме времето си заедно и се забавляваме страхотно, когато се съберем много хора на едно място. Времето, прекарано с другите, ни е изключително ценно. Когато понякога се наложи да прекараме известно време извън дома, при завръщането си разпитваме за всичките си познати, интересуваме се кой как е.
— Значи ме разбирате — усмихна се Оуен с надежда.
Ричард кимна и също му се усмихна.
— Но се случва някой да не се държи подобаващо — това важи не само за децата, но и за възрастните. Правим, каквото е по силите ни, но понякога някой постъпва не както трябва — прави нещо, което не би трябвало да прави. Примерно лъже или краде. Дори по-лошо, случва се човек умишлено да нарани друг човек — да го пребие, докато го ограбва, да изнасили жена, дори да убие.
Оуен не смееше да погледне Господаря Рал. Беше забил поглед в земята.
Ричард крачеше бавно напред-назад пред него.
— Как постъпвате в такива случаи в твоята родина, Оуен? Какво правят просветлените, когато техен ближен извърши подобно ужасно престъпление?
— Атакуваме първопричината за подобно поведение още от самото начало — отвърна светкавично Оуен. — Делим всичко, с което разполагаме, за да сме сигурни, че всеки има всичко, от което се нуждае, за да няма потребност да открадне. Хората крадат, понеже се чувстват уязвени от това, че някой друг има повече от тях. Ние показваме на тези хора, че ние не сме по-добри от тях, за да не хранят страхове от другите. Учим ги да бъдат просветлени и заклеймяваме всяко подобно поведение.
Ричард повдигна небрежно рамене. Калан предполагаше, че той ще разпитва Оуен подробно и настойчиво, ще търси незабавни отговори. Ричард обаче проявяваше спокойствие и разбиране. Тя и преди го бе виждала да се държи по този начин. Той беше Търсач на истината, избран лично от Първия магьосник. Ричард правеше типичното за един Търсач: търсеше истината. Понякога посредством меча си, друг път чрез словото.