След като приключи с оглеждането на въглищните камери и складовете в средата на кораба, лейтенант Ървинг тръгна към останалите палети и бурета във форпика, точно под спалната зона на моряците и под огромната печка на господин Дигъл две палуби по-горе. Този складов отсек беше свързан чрез тесен трап с третата палуба и тоновете дървен материал, висящи от тежки греди над главите, превръщаха пространството в лабиринт и принуждаваха лейтенанта да се придвижва полуклекнал, ала сега тук имаше много по-малко палети, бурета и купчини с припаси, отколкото преди две и половина години по-рано.
Затова пък плъховете бяха станали повече. Много повече.
След като потърси между палетите и вътре в някои от най-големите от тях и се увери, че затъналите в мръсна вода бурета са или празни, или запечатани, Ървинг се накани да пристъпи към вертикалния трап, когато зърна размазано бяло петно и чу учестено дишане, пъшкане и шумолене от бързо движение отвъд мъждивите очертания на кръга светлина, хвърлян от фенера. Там се намираше някакво едро, движещо се същество, което явно не беше жената.
Ървинг нямаше оръжие. В първия момент се зачуди дали да не хвърли фенера и да хукне в тъмнината към главния трап. Разбира се, не го направи и мисълта да избяга се изпари — още преди да се е оформила изцяло. Той пристъпи напред и извика възможно най-силно и авторитетно:
— Кой е там?
После ги видя в светлината на фенера. Идиотът, Магнъс Менсън, най-едрият мъж в експедицията, намъкваше панталоните си, боравейки неловко с копчетата с грамадните си мръсни пръсти. На няколко фута от него Корнилиъс Хики, помощник-калафатникът, само пет фута висок, с плъхска физиономия и дребни очички, слагаше тирантите обратно на раменете си.
Челюстта на Джон Ървинг увисна. Отне му няколко секунди, за да осъзнае смисъла на открилата се пред него гледка — содомити. Беше чувал, че се случват такива неща, разбира се, беше се шегувал с приятелите си на тази тема, веднъж беше ставал свидетел на бой с камшик пред строя, когато един младши лейтенант от „Ексълънт“ беше признал за вършенето на подобни неща, но Ървинг никога не беше мислил, че ще се окаже на кораб, където… че ще служи с мъже, които…
Гигантът Менсън пристъпи заплашително към него. Той беше толкова огромен, че се движеше на всички долни палуби приведен, за да избегне гредите на тавана, и в резултат така беше свикнал да се изгърбва и да си тътри краката, че не можеше да промени походката си дори и на открито. Сега, с осветените си от фенера протегнати напред ръце той изглеждаше като палач, пристъпващ към осъден на смърт.
— Магнъс — каза Хики. — Не.
Челюстта на Ървинг увисна още повече. Нима тези… содомити… го заплашваха? На корабите от Кралския военноморски флот содомията се наказваше с обесване, а двеста удара с камшик пред строя — с прехвърляне от кораб на кораб в пристанището — се смяташе за много снизходително наказание.
— Как смеете? — изрече Ървинг, без да е наясно дали говори за заплашителната поза на Менсън или за тяхната противоестествена постъпка.
— Лейтенант — заговори Хики пискливо с ливърпулския си акцент, — моля за извинение, сър, но господин Дигъл ни изпрати долу за брашно, сър. Един от проклетите плъхове се напъха в панталоните на моряк Менсън, сър, и ние се опитвахме да го изкараме оттам. Ужасни гадини са тези плъхове.
Ървинг знаеше, че господин Дигъл още не е започнал нощното печена на сухари и че в готварските складове на жилищната палуба е пълно с брашно. Хики дори не се опитваше да лъже убедително. Дребните пресметливи очички на мъжа напомняха на Ървинг за плъховете, тичащи в тъмнината наоколо.
— Ще ви бъдем признателни, ако не кажете на никого, сър — продължи помощник-калафатникът. — На Магнъс няма да му хареса да му се подиграват, задето се е уплашил от някакъв дребен плъх, попълзял по крака му.
Думите му изразяваха предизвикателство и неподчинение. Почти заповед. Дребният мъж излъчваше наглост, докато Менсън стоеше с празен поглед, тъп като товарно животно, все още със свити ръце, пасивно изчакващ следващата команда на дребничкия си любовник.
Мълчанието се проточи. Търкащият се в кораба лед стенеше. Дървените конструкции скърцаха. Наблизо притичваха плъхове.