Капитан Крозиър — не бива да забравям, че той все пак е ирландец — изпадна в ярост, каквато никога дотогава не бях виждал. Той поиска от нас изчерпателни обяснения, сякаш ние, лекарите, носехме отговорност за запасите и провизиите в експедицията на Франклин. Фицджеймс, от друга страна, винаги се беше съмнявал в качествата на консервираните продукти и в честността на доставчика им — той беше единственият член на експедицията или на Адмиралтейството, изказал подобни съмнения, — но Крозиър отказваше да повярва, че може да бъде извършена подобна измама с кораби от Кралския военноморски флот.
Джон Педи, главният лекар на „Ужас“, беше служил във флота повече от останалите лекари, но беше прекарал по-голямата част от тази служба — заедно с боцмана на Крозиър, Джон Лейн — на КНВ „Мери“, в Средиземно море, където консервите съставляваха много малка част от хранителните запаси. Моят официален ръководител на „Еребус“, главен лекар Стивън Стенли, също нямаше богат опит с такова голямо количество консервирани продукти на борда на кораб. Придаващ голямо значение на различните диети, необходими за предотвратяването на скорбута, доктор Стенли беше толкова потресен, че изгуби дар слово, когато инвентаризацията ни установи, че почти половината от останалите ни консерви със зеленчуци, месо и супи са развалени.
Единствено доктор Макдоналд, който заедно с господин Хелпман — домакинът на капитан Крозиър — се беше занимавал с доставките на провизии, имаше предположение защо се е стигнало до такава ситуация.
Както записах в дневника си преди няколко месеца, освен десетте хиляди кутии с консервирано говеждо на борда на „Еребус“ разполагаме и с консерви с варено и печено овнешко, телешко, различни зеленчуци, включително картофи, моркови и пащърнак, най-разнообразни видове супи, и девет хиляди четиристотин и петдесет фунта шоколад.
Алекс Макдоналд като медицински представител на експедицията ни беше участвал заедно с главния управител на дептфордския продоволствен склад в преговорите с някой си господин Стивън Голднър, доставчика на експедицията. През октомври Макдоналд доложи на капитан Крозиър, че четирима доставчици са направили предложение да осигурят консервирани продукти за експедицията на сър Джон — компаниите на Хогарт, на Гамбъл, на Купър и Ейвс, а също така и на гореспоменатия господин Голднър. Макдоналд напомни на капитана — за изумление на останалите от нас, — че цената, предложена от Голднър, е била двойно по-малка от цените на останалите трима доставчици (между другото много по-известни от него). На всичкото отгоре, докато останалите компании бяха планирали да доставят храната за месец или три седмици, Голднър беше обещал незабавна доставка, поемайки за своя сметка превоза и опаковката. Разбира се, незабавната доставка беше невъзможна и Голднър би изгубил цяло състояние, ако продуктите бяха в добро състояние, при това приготвени и консервирани както трябва, но никой освен капитан Фицджеймс не беше обърнал внимание на това.
Адмиралтейството и тримата пълномощни представители на Изследователската служба — в избора бяха участвали всички, само не и опитният инспектор от дептфордския продоволствен склад — незабавно бяха препоръчали да се приеме предложението на Голднър и веднага да се плати цялата искана сума, тоест повече от три хиляди и осемстотин паунда (Цяло състояние за когото и да било, но особено за чужденец, какъвто ни обясни Макдоналд, че е Голднър. Единствената фабрика на мъжа, по думите на Алекс, е била в Галац, Молдова.) Голднър беше получил една от най-големите поръчки за доставка на продоволствия в историята на Адмиралтейството: девет хиляди и петстотин консерви с месо и зеленчуци, всяка една от които с тежест между един и осем фунта, и двайсет хиляди консерви със супа.
Макдоналд донесе на съвещанието една от рекламните листовки на Голднър — Фицджеймс веднага я разпозна — и когато я погледнах, от устата ми потекоха слюнки: седем вида овнешко месо, приготвено по четиринайсет различни начина телешко, тринайсет вида говеждо, четири варианта агнешко месо. В списъка имаше още месо от яребица, див и питомен заек (в лучен сос или с къри), фазан и още пет-шест вида дивеч. При желание на Изследователската служба да се запаси с морски продукти Голднър се наемаше да предостави консервирани омари, треска, западноиндийска костенурка, филе от сьомга и ярмътска херинга. За официални вечери — само за петнайсет пенса — рекламната листовка на Голднър предлагаше пълнен фазан с трюфели, телешки език с пикантен сос и говеждо по фламандски.