— Всъщност — каза доктор Макдоналд, — обикновено ни дават баки с осолено конско месо.
Вече бях служил достатъчно дълго по море, за да разбера смисъла на израза — моряците, на които постоянно им даваха осолено конско, представено като говеждо, бяха започнали да наричат буретата с месо „баки“. Ала те ядяха с охота осоленото конско.
— Но Голднър ни е измамил в много по-голяма степен — продължи Макдоналд, обръщайки се към тресящия се от ярост капитан Крозиър и ядосано кимащия командир Фицджеймс. — Той ни е пробутал евтини продукти в опаковки от много по-скъпи — например обикновено варено говеждо под етикет „Рамстек“. Първото струва девет пенса, но той сменя етикета и му взема четиринайсет пенса.
— О, Господи! — избухна Крозиър. — Всички доставчици постъпват така с Адмиралтейството. Мамят флота още от времената на Адам. Това не обяснява защо изведнъж се оказва, че храната ни привършва.
— Не, капитане — продължи Макдоналд. — Работата е в обработката на продуктите и в запояването на консервите.
— Какво? — попита ирландецът, явно полагайки усилия да запази самообладание. Лицето на Крозиър под омачканата му фуражка беше бледо, на червени петна.
— В обработката и запояването — повтори Алекс. — Що се отнася до обработката, господин Голднър се хвалеше с патентован процес, при който добавя голямо количество натриев нитрат — калциев хлорид — в грамадни съдове с кипяща вода, за да повиши температурата на обработката… главно чрез увеличаване скоростта на процеса.
— И какво му е нередното на това? — настоя Крозиър. — Доставката беше закъсняла. Трябваше да се направи нещо, за да му припари на Голднър под задника. Неговият патентован процес ускори събитията.
— Да, капитане — каза доктор Макдоналд, — но пламъкът под задника на Голднър явно е бил по-горещ, отколкото огънят, над който са се варили тези меса, зеленчуци и останалите храни, които явно са били сварени набързо, преди да бъдат консервирани. Много от нас, медиците, смятат, че при правилна обработка на продуктите се отстраняват вредните влияния, способни да предизвикат болест, но аз лично наблюдавах процеса на обработка, предприет от Голднър, и смятам, че готвенето на това месо, зеленчуците и супите просто не продължи достатъчно дълго.
— Тогава защо не докладвахте на представителите на Изследователската служба? — изръмжа Крозиър.
— Той докладва — каза уморено капитан Фицджеймс. — Аз също. Но единственият човек, който се вслуша в думите ни, беше инспекторът от дептфордския продоволствен склад, а той нямаше право на глас при взимането на крайното решение.
— Значи искате да кажете, че половината от храната ни се е развалила през последните три години заради некачествената обработка на продуктите? — Лицето на Крозиър продължаваше да е бледо, на червени петна.
— Да — каза Алекс Макдоналд, — но ние смятаме, че не по-маловажна причина е и запояването.
— Запояването на консервите? — попита Фицджеймс. Явно подозренията му към Голднър не се бяха разпрострели до тази техническа подробност.
— Да, командир — каза помощник-лекарят на „Ужас“. — Консервирането на храна в тенекиени кутии е нововъведение — изумителна част от съвременната епоха, — но за няколкото години, откакто го използваме, научихме достатъчно, за да стигнем до извода, че за да не се разваля съдържанието, е необходимо качествено запояване на капаците към цилиндричните кутии.
— И хората на Голднър са запоявали некачествено тези капаци? — попита Крозиър с тихо, заплашително ръмжене.
— Да, на около шейсет процента от консервените кутии, които проверихме — каза Макдоналд. — Вследствие на небрежното запояване се е нарушила херметичността на кутиите. Което, изглежда, е довело до ускорено гниене на нашето консервирано говеждо, телешко, на зеленчуците, супите и останалите продукти.
— Как така? — попита капитан Крозиър. Той тръскаше едрата си глава като човек, зашеметен от удар. — Ние навлязохме в полярните води скоро след като двата кораба напуснаха Англия. Мислех, че тук е достатъчно студено, за да се съхрани всичко чак до деня на Страшния съд.
— Явно не е така — рече Макдоналд. — Голяма част от консервите, които са ни останали, са се отворили. Други вече са се издули от газовете, предизвикани от процеса на гниене вътре. Вероятно някои вредни изпарения са се вмъкнали в консервите още в Англия. Възможно е и микроскопични организми, засега неизвестни на медицината и науката, да са проникнали в кутиите по време на транспортирането или дори в консервната фабрика на Голднър.