Останалите продължавахме да мълчим.
— Благодаря ви за усърдието при провеждането на инвентаризацията и за отличния доклад, господин Педи, господин Гудсър, господин Макдоналд и господин Стенли. Ще продължим да отделяме консервите, които смятате за надеждно запоени и безопасни за здравето на хората, от некачествено запоените, отворилите се, издутите или онези, в които има нещо друго видимо нередно. Ще запазим настоящите, орязани с една трета дажби до деня след Рождество, когато ще въведа още по-драстично намаление на порциона.
Двамата с доктор Стенли облякохме връхните си дрехи и се качихме на палубата, за да изпратим доктор Педи, доктор Макдоналд, капитан Крозиър и почетния им ескорт от четирима въоръжени с пушки моряци, които щяха да поемат по дългия си път в тъмнината обратно към „Ужас“. Когато светлината от фенерите и факлите им се изгуби сред снежната виелица, Стенли се наведе към обвитото ми от шала ухо и извика, опитвайки се да надвика воя на вятъра и непрестанните трясъци и стонове на триещия се в корпуса на „Еребус“ лед:
— Ще бъдат късметлии, ако пропуснат пирамидите и се изгубят на връщане. Или ако тварта от ледовете се докопа до тях тази вечер.
Обърнах се към главния лекар и го изгледах ужасено.
— Гладната смърт е ужасно нещо, Гудсър — продължи Стенли. — Повярвай ми. Виждал съм я в Лондон, виждал съм я и след корабокрушение. Смъртта от скорбут е още по-ужасна. Наистина би било по-добре тварта да ни прибере още тази нощ.
После се спуснахме в озарения от слаби отблясъци на огъня мрак на жилищната палуба и в студа, който почти не отстъпваше на мраза на Дантиевия девети кръг на арктическата нощ отвън.
19.
Крозиър
Във вторник, по време на следобедната вахта, тварта от ледовете се качи на борда на „Еребус“ и отмъкна от поста му на кърмата обичания от всички боцман господин Томас Тери, оставяйки върху релинга само главата му. На мястото, където бе стоял Тери, не се виждаше и капка кръв; кръв нямаше и по заледената палуба или по корпуса. Всички решиха, че тварта е грабнала Тери, отнесла го е на стотици ярдове в тъмнината, където върховете на глетчерите се издигат като гъста бяла гора, убила го е и го е разчленила — а може и да го беше изяла, макар и хората все по-силно да се съмняваха, че бялата твар убива моряците и офицерите за храна, — след което е върнала главата на господин Тери, преди вахтените на десния или левия борд да забележат, че боцманът липсва.
Моряците, които в края на вахтата си бяха намерили главата на боцмана, цяла седмица разказваха и преразказваха на останалите за ужасната гримаса на лицето на клетия господин Тери — широко отворена уста, сякаш застинала насред писък, оголени зъби, изцъклени очи. Върху лицето или главата му нямаше никакви следи от нокти или зъби, единственото разкъсване беше по неравната линия на шията, от която като сива опашка на плъх стърчеше тънката тръба на хранопровода и се подаваше бяло късче гръбначен мозък.
Внезапно повече от сто оцелели моряци прегърнаха вярата. Повечето от мъжете на борда на „Еребус“ две години не спираха да се оплакват от безкрайните неделни служби на сър Джон Франклин, но сега дори онези, които не биха разпознали Библията, ако се събудеха до нея след тридневен запой, започнаха да изпитват нужда от някакъв вид духовна утеха. Когато се разнесе мълвата за обезглавяването на Томас Тери — капитан Фицджеймс беше положил увитото в платно тяло в запечатаната Стая на мъртвите в трюма на „Еребус“, — мъжете започнаха да настояват за общо неделно богослужение и за двата екипажа. Приличащият на плъх в лицето Корнилиъс Хики беше онзи, който отиде при Крозиър късно вечерта в петък с тази молба. Хики беше част от работната група, възстановяваща ледените пирамиди с факли между корабите, и беше разговарял с моряците от „Еребус“.
— Пълно единодушие, сър — каза помощник-калафатникът, застанал на прага на мъничката каюта на капитан Крозиър. — Всички моряци искат общо неделно богослужение. И от двата кораба, капитане.
— Говорите от името на всеки един член на двата екипажа? — попита Крозиър.
— Да, сър, точно така — отвърна Хики, усмихвайки се с някога обаятелната си усмивка, която сега показваше само четири от останалите му шест зъба. Дребният помощник-калафатник се държеше много самоуверено.