А то беше, осъзна Бланки, да тича, да заобикаля и да лавира между препятствията по запечатаната в паметта му карта на леденото поле с пукнатините и малките айсберги, простиращи се около КНВ „Ужас“ до самия хоризонт. Бланки бе имал на разположение повече от година, за да оглежда замръзналото море с всичките му неравности, тороси, айсберги и възвишения, и в продължение на няколко месеца получи възможността да се занимава със своите наблюдения при слабата светлина на арктическия ден. Дори през зимата се падаха такива часове на вахта, когато на светлината от луната и звездите и под пламъците на танцуващото северно сияние той изследваше ледените полета около кораба с професионалния поглед на ледови лоцман.
По спомените му тук, на около двеста ярда от „Ужас“, зад последния торос, през който току-що се беше прехвърлил — чуваше скоковете на чудовището на десетина ярда зад себе си, — се намираха разхвърляни хаотично парчета от айсберги, ледени късове, откъртени от по-големите им братя, скупчени в малка планинска верига от ледени блокове с размерите на селски колиби.
Сякаш разбрала накъде се е насочила обречената й плячка, невидимата фигура зад гърба му изпръхтя и увеличи скоростта си.
Твърде късно. Заобикаляйки последния от високите върхове на глетчери, Бланки се озова в айсберговия лабиринт. Тук мислената му карта вече не вършеше работа — той беше виждал миниатюрното айсбергово поле отдалеч, през далекоглед — и той се блъсна в една ледена стена в тъмното, падна по задник и запълзя напред на четири крака в снега, а през това време съществото съкрати разстоянието между тях до няколко ярда, преди Бланки да успее да си събере мисли и да си поеме дъх.
Пукнатината между два от айсбергите с големина на карети беше широка поне три фута. Бланки се устреми към нея — все така на четири крака, без да чувства голите си ръце, които му се струваха чужди и далечни, като черния лед под тях — точно когато съществото достигна процепа и замахна с гигантската си лапа към него.
Ледовият лоцман прогони от главата си всичките образи на котки и мишки, когато невероятно големите нокти изкъртиха от леда фонтан от ледени късчета на десет инча от подметките на ботушите му. Той се изправи в тясната пукнатина, падна, отново се изправи и препъвайки се, тръгна напред в почти абсолютната тъмнина.
Положението не беше добро. Леденият проход беше твърде къс — по-малко от осем фута — и водеше към открито пространство между отломките от айсберги. Бланки вече чуваше как съществото подскача и сумти, докато заобикаля ледения блок от дясната му страна. Със същия успех можеше да се намира насред игрище за крикет — пукнатината, със стени по-скоро от сняг, отколкото от лед, беше само временно убежище. Можеше да му осигури укритие само за една-две минути, докато тварта разшири отвора и се промъкне вътре. Тук беше идеалното място, където да умре.
Шлифованите от вятъра малки айсберги, които беше видял от кораба през далекогледа, се намираха… къде? Вляво от него, помисли си той.
Тръгна със залитане наляво, като избягваше ледените шипове и върховете на глетчерите, които нямаше да му свършат работа; препъна се в една пукнатина, дълбока само два фута, опита се да изкатери един нисък хълм от назъбен лед, хлъзна се надолу, започна да се изкачва отново и чу как съществото профучава покрай ледения блок и се спира на десетина фута зад него.
По-големите айсберги започваха точно зад ледения блок. Айсбергът с дупката, който беше наблюдавал през далекогледа, трябваше да се намира…
… тези ледени планини се намират денонощно в движение…
… разрушават се, издигат се отново и волю-неволю променят формата си под натиска…
… съществото се катери, забивайки ноктите си в ледения хълм зад гърба му, излиза на равното ледено плато, върху което стои и се олюлява Бланки…
Сенки. Пукнатини. Процепи. Ледени улици без изход. Нито една от тях не е достатъчно голяма, за да се плъзне в нея. Изчакване.
В малкия преобърнат айсберг от дясната му страна се виждаше дупка с височина около четири фута. Облаците леко се разтвориха и за петте секунди слаба звездна светлина Бланки успя да разгледа неравната овална форма в тъмната ледената стена.
Той се хвърли напред и се шмугна в нея, без да знае дали леденият тунел е дълбок десет ярда или десет инча. Не успя да се побере в отвора.
Пластовете зимно облекло — вълнените дрехи и шинелът — го правеха твърде обемист.