Бланки бързо свали дрехите си. Тварта беше преодоляла и последния склон и се изправи на задните си крака зад гърба му. Ледовият лоцман не можеше да я види — дори не се обърна да погледне, страхувайки се да не изгуби ценно време, — но почувства как съществото се надига.
Без да се обръща, ледовият лоцман хвърли тежкия си шинел и останалите вълнени дрехи колкото се може по-бързо назад, към чудовището.
Разнесоха се изненадано сумтене и воня на сяра — последвани от звук на раздирани с нокти дрехи, които в следващия миг бяха захвърлени надалече в ледения лабиринт. Но отвличащата маневра беше спечелила на Бланки няколко секунди.
Той отново се хвърли към ледената дупка.
Раменете му едва успяха да се поберат. Ботушите му се хлъзгаха, но най-накрая намериха опора. Той драскаше отчаяно с пръсти по леда, опитвайки се да се захване някъде и да се издърпа навътре.
Бланки беше успял да проникне само на четири фута в дупката, когато тварта се опита да го измъкне. Първо откъсна десния му ботуш и част от стъпалото му. Ледовият лоцман почувства как ноктите се забиват в плътта му и си помисли — надяваше се, — че единственото откъснато е петата му. Нямаше как да разбере. Задъхвайки се, преодолявайки внезапната остра болка, пронизала крака му въпреки неговата вкочаненост, той продължи да забива нокти в леда, да се гърчи и да се промъква все по-надълбоко в дупката.
Леденият тунел се стесняваше все повече и повече.
Огромните нокти загребаха леда и раздраха левия му крак, откъсвайки плът от същото място, което Бланки беше наранил при падането си от мачтата. Той усети миризмата на собствената си кръв; съществото сигурно също я беше усетило, защото за миг спря да копае и изрева.
Ревът му отекна оглушително в ледения тунел. Раменете на Бланки се бяха заклещили, той не можеше да продължи напред, а знаеше много добре, че задната половина на тялото му все още се намира в обхвата на чудовището. То отново изрева.
Звукът накара сърцето и тестисите на Бланки да се свият, но не успя да го вцепени. Използвайки няколкото секунди отсрочка, ледовият лоцман се върна малко назад, където тунелът беше по-широк, промуши ръцете си напред, оттласна се с колене от леда с всичките си останали сили и раздирайки от раменете си ризата заедно с кожата, се промъкна през отвора в леда, който не беше подходящ за човек дори с неговите средни размери.
От другата страна на стеснението тунелът се разширяваше и се спускаше надолу. Бланки се плъзна напред по корем върху леда, допълнително улеснен от собствената си кръв, която намаляваше триенето. Остатъците от облеклото му бяха станали на парцали. Той усещаше пронизващия студ на леда със стегнатите си коремни мускули и свития скротум.
Съществото изрева за трети път, но този път ужасният звук като че ли прозвуча на няколко фута по-далеч.
В последния момент, точно преди да излети навън, Бланки реши, че всичките му усилия са били напразни. Тунелът — който най-вероятно се беше образувал при топенето на леда още преди много месеци — преминаваше през малкия айсберг и сега отново го изхвърляше върху леденото поле. Изведнъж той се озова легнал по гръб под звездите. Можеше да помирише кръвта си и да почувства как тя се стича върху току-що навалелия сняг. Можеше да чуе и тропота на чудовището, което обикаляше около айсберга, първо отляво, след това отдясно, нетърпеливо да се добере до него, уверено, убедено, че влудяващата миризма на кръвта ще го отведе право при плячката му.
Ледовият лоцман беше твърде тежко ранен и твърде изтощен, за да продължи да пълзи. Да става каквото ще става и дано богът на моряците изпрати в ада това шибано създание, което искаше да го изяде. Последната молитва на Бланки беше някоя от костите му да заседне в гърлото на отвратителната твар.
Измина още цяла минута и прозвучаха още половин дузина ревове — като всеки следващ беше по-силен и по-раздразнен от предишния и всеки звучеше от различни места в обграждащия го мрак, — преди Бланки да осъзнае, че съществото не може да се добере до него.
Той лежеше на открито под звездите, но всъщност се намираше в малка ледена кутия, не по-голяма от пет на осем фута — оградено място, създадено поне от три дебели айсберга, които се бяха скупчили един към друг под натиска на леденото море. Единият от наклонените айсберги беше надвиснал над него като падаща стена, но въпреки това Бланки можеше да вижда звездите. Освен това той виждаше и звездната светлина, проникваща през два вертикални процепа в противоположните ъгли на ледения ковчег — виждаше и грамадната сянка на хищника, която скриваше светлината от другия край на отворите, само на петнайсетина фута от него, — но процепите между айсбергите не бяха по-широки от шест инча. Тунелът, през който беше пропълзял Бланки, беше единственият път дотук.