В края на краищата трупът на господин Сарджънт така и не беше открит — следата от кръв и разкъсани дрехи изчезна на половината път до високия айсберг, — но никой друг не изчезна. На няколко души им измръзнаха пръстите на краката и всички трепереха и се бяха вцепенили повече или по-малко, когато най-после ловът беше отменен цял час след обичайното време за вечеря. В този ден Хики повече не видя лейтенант Ървинг.
Но докато се връщаха изморени обратно на „Ужас“, точно Магнъс Менсън успя го изненада. Вятърът започваше да ги блъска в гърбовете и морските пехотинци вървяха прегърбени до тях, стиснали пушките и мускетите в готовност.
Хики осъзна, че грамадният идиот, който вървеше до него, плаче. Сълзите веднага замръзваха по обраслите с брада бузи на Магнъс.
— Какво има, човече? — попита настоятелно Хики.
— Просто ми е тъжно, Корнилиъс.
— За кое ти е тъжно?
— За горкия господин Сарджънт.
Хики стрелна с поглед партньора си.
— Не знаех, че изпитваш такива нежни чувства към проклетите офицери, Магнъс.
— Не изпитвам, Корнилиъс. Хич не ми пука, дори всичките да умрат и да попаднат в ада. Но господин Сарджънт умря тук, на леда.
— И какво от това?
— Призракът му няма да намери пътя обратно към кораба. А след като търсенето свърши, капитан Крозиър каза, че тази вечер всички ще получим допълнителна глътка ром. Просто ми е тъжно, че призракът му няма да е с нас. Господин Сарджънт много обичаше ром, Корнилиъс.
24.
Крозиър
Бъдни вечер и Рождество преминаха тихо и почти незабелязано на „Ужас“, но Вторият голям венециански карнавал в навечерието на Нова година скоро щеше да компенсира пропуснатото.
В продължение на четири дни преди Коледа бушуваха силни снежни бури, които принуждаваха мъжете да стоят в кораба — бурите бяха толкова свирепи, че вахтите трябваше да бъдат съкратени до един час, — така че Бъдни вечер и самият свещен ден бяха отбелязани в полумрака на жилищната палуба. Господин Дигъл беше приготвил специална вечеря — сготви последните остатъци от осолено свинско по половин дузина изобретателни начина и поднесе задушено заешко, като първо изкисна във вода осоленото месо от последните останали бурета. В допълнение към това — по предложение на кормчиите господин Кенеди, господин Роудс и господин Дейвид Макдоналд и под строгия контрол на лекарите Педи и Александър Макдоналд — готвачът подбра някои от най-добре запазените консерви с храна, сред които такива със супа от костенурка, говеждо по фламандски, пълнен фазан с трюфели и телешки език. Помощниците на господин Дигъл в камбуза почистиха от плесента и нарязаха последните парчета кашкавал, които бяха поднесени за десерт и в двата дни, а капитан Крозиър пожертва последните пет бутилки бренди от запасите в алкохолния склад, пазени за специални случаи.
Настроението си оставаше погребално. Имаше няколко опита за песни от офицерите в леденостудената каюткомпания на кърмата и от обикновените моряци в малко по-топлото им спално помещение към носа — останалите в трюма запаси от въглища не достигаха за допълнително отопляване дори и на Коледа, — но песните замираха след няколко куплета. Маслото за фенерите също трябваше да се пести, затова осветената само от няколко мъждукащи свещи жилищна палуба не изглеждаше по-весело от уелски рудник. Лед покриваше дъските и гредите, а одеялата и вълнените дрехи на мъжете бяха непрекъснато влажни. Плъховете бяха плъзнали навсякъде.
Брендито повдигна малко настроението, но не достатъчно, че да разсее мрака, царящ на кораба и в душите на хората. Крозиър дойде на носа, за да поговори с хората, и неколцина мъже му направиха подаръци — мъничка кесийка със скътан тютюн, изрязана фигурка на тичаща бяла мечка, голяма картонена мечешка маска, внушаваща страх (подарена несъмнено на шега и почти сигурно не без страх, че страховитият капитан може да я сметне за амулет), закърпена червена вълнена долна риза, принадлежала на починалия наскоро приятел на един от моряците, и пълен комплект издялани фигурки за шах от капрала от морската пехота Робърт Хопкрафт (един от най-тихите и най-скромни мъже в експедицията, който беше повишен в капрал, след като получи осем счупени ребра, строшена ключица и изкълчена ръка при нападението на тварта върху маскировъчното укритие на сър Джон през юни). Крозиър благодари на всички, стисна им ръцете, потупа ги по раменете и се върна обратно в офицерската столова, където настроението беше малко по-весело благодарение на неочакваното пожертвувание на първи лейтенант Литъл във вид на две бутилки уиски, които той беше крил почти три години.