ЧУК.
— Къде е експедицията на Франклин? — пита малката Кати.
ЧУК ЧУК ЧУК чук чук чук чук ЧУК ЧУК чук ЧУК ЧУК… Тропането продължи половин минута.
— Това ли е спиритическият телеграф, за който говорехте? — шепне майката.
Маги й изшътква. Почукването престава. Крозиър вижда, сякаш прониквайки с поглед през дървения плот на масата и памучните и вълнени платове, че двете момичета имат необикновени гъвкави стави и се редуват да щракат с палците на краката си. Смайващо силен звук за такива дребни пръстчета.
— Господин Слипфут казва, че сър Джон Франклин, за когото пишат във вестниците, че всички го търсят, е добре и той и хората му, които също са добре, но са много изплашени, се намират на корабите си в ледовете покрай остров, разположен на пет дни плаване на юг от мястото, където са зимували през първата година от пътешествието — произнася напевно Маги.
— Там, където са сега, е много тъмно — добавя Кати.
Чуват се още почуквания.
— Сър Джон моли жена си Джейн да не се тревожи — превежда Маги. — Той казва, че скоро ще се срещне с нея — на онзи свят, ако не на този.
— О, Господи! — възкликва отново госпожа Фокс. — Трябва да повикаме Мери Редфилд и господин Редфилд, и Лия, разбира се, и господи и госпожа Дюслър, и господин Хайд, и господин и госпожа Джуъл…
— Шшшт! — изсъсква Кати.
ЧУК, ЧУК, ЧУК чукчукчукчукчук ЧУК.
— Водачът ни не иска да говориш, докато Той ни води — прошепва Кати.
Крозиър стене и хапе кожения ремък. Спазмите, започнали в червата му, сега терзаят цялото му тяло. Той ту се тресе от студ, ту отмята одеялата.
Вижда мъж, облечен като ескимос — кожена парка, високи кожени ботуши и кожена качулка, подобна на тази на Безмълвната дама. Но мъжът стои на осветена дървена сцена. Много е горещо. Мъжът стои на фона на изрисувани лед, айсберги и зимно небе. Сцената е обсипана с фалшив сняг. Върху него лежат четири изнемогващи от жегата кучета с изплезени езици. Приличат на породата, използвана за впряг от гренландските ескимоси.
Брадатият мъж с дебелата парка се обажда от побелелия от снега подиум:
— Днес ви говоря за човечност, не за пари — казва дребният мъж. Американският му акцент прорязва слуха на Крозиър със същата рязкост, както и акцентът на девойките. — И аз пътувах до Англия, за да разговарям със самата лейди Франклин. Тя пожела успех на следващата ни експедиция — която, разбира се, ще се състои само ако съберем необходимите за нея пари тук, във Филаделфия, както и в Ню Йорк и Бостън. Каза още, че за нея ще бъде чест, ако синовете на Америка върнат съпруга й вкъщи. Така че аз днес ви призовавам към вашата щедрост, но единствено в името на човечността. Обръщам се към вас от името на лейди Франклин, от името на изчезналия й съпруг и с надеждата да бъдат прославени Съединените американски щати…
Крозиър отново вижда мъжа. Брадатият тип вече е свалил парката си и лежи гол в легло в нюйоркския хотел „Юниън“ с много млада гола жена. Нощта е топла и те са отметнали одеялата встрани. Няма и следа от кучетата.
— При всичките си недостатъци — казва мъжът с тих глас, защото прозорецът е отворен към нюйоркската нощ, — аз поне те обичах. Ако беше императрица, скъпа Маги, вместо никому неизвестно момиче с неясно и съмнително занимание, щеше да е същото.
Крозиър осъзнава, че младата гола жена е Маги Фокс, само че няколко години по-стара. Тя продължава да е привлекателна по онзи глуповат американски начин, макар и сега да е без дрехите си.
Меги изрича с много по-дълбок и звучен глас, отколкото повелителния девически тон, който Крозиър е чул по-рано:
— Доктор Кейн, знаете, че ви обичам…
Мъжът поклаща глава. Той е взел лулата от нощното шкафче отстрани и сега издърпва лявата си ръка изпод главата на момичето, за да натъпка лулата с тютюн и да я запали.
— Маги, скъпа моя, аз слушам тези думи от твоята малка лъжлива уста, усещам как косата ти се отърква в гърдите ми, и страшно ми се иска да ти повярвам. Но ти не можеш да се издигнеш над положението ти в обществото, скъпа. Имаш много достойнства, които те издигат над твоята работа, Маги… ти си изтънчена, и привлекателна, и при друго образование щеше да бъдеш невинна и непринудена. Но ти не си достойна за постоянното ми внимание, госпожице Фокс.