— Не съм достойна… — повтаря Маги. Очите й, които в момента са скрити от погледа на Крозиър зад закръглените й гърди, като че ли са пълни със сълзи.
— Аз имам други цели в живота си, дете мое — казва доктор Кейн. — Не забравяй, че имам свои собствени амбиции, също както твоите незначителни сестри и майка ти. Аз съм посветен на моята работа в същата степен, в която ти си посветена на твоята, ако подобни театрални спиритични глупости изобщо могат да се нарекат работа. Така че си спомняй като за някакъв сън, че доктор Кейн, изследователят на арктическите морета, е обичал Маги Фокс, участничката в спиритични сеанси.
Крозиър се събужда в тъмнината. Той не знае къде и кога се намира. В каютата е тъмно. Изглежда, целият кораб е потънал в тъмнина. Шпангоутите стенат — или това е ехо на собствените му стонове от последните часове и дни? Много е студено. Топлото одеяло, с което си спомня, че са го завили Джопсън и Гудсър, сега е също толкова влажно и ледено, като и чаршафите му. Ледът около кораба надава вой. Притиснатите дъбови греди и вледененото желязо в корабната конструкция изстенват в отговор.
Крозиър иска да се изправи, но установява, че е твърде слаб и изтощен, за да се помръдне. Може да движи едва-едва само ръцете си. Връхлита го мощна вълна от болка и видения.
Лица на хора, които е познавал, или срещал, или виждал по време на службата си.
Ето го Робърт Маклур, един от най-коварните и амбициозни хора, които Франсис Крозиър някога е познавал — друг ирландец, изпълнен с решимост да постигне успех в английския свят. Маклур се намира на борда на кораб сред ледовете. Навсякъде наоколо има ледени и каменни скали, някои от които високи шестстотин или седемстотин фута. Крозиър никога не е виждал подобно нещо.
Ето го и стария Джон Рос на кърмата на малък кораб, подобен на яхта, който държи курс на изток. Връща се вкъщи.
Ето го и Джеймс Кларк Рос, сега по-стар, напълнял и не толкова щастлив, колкото е бил винаги, когато го е виждал Крозиър. Изгряващото слънце осветява заледените въжета на кливера, докато корабът напуска ледовете и навлиза в открити води. Той се връща вкъщи.
Ето го Франсис Леополд Маклинток — човек, за когото Крозиър по някакъв начин знае, че отначало е търсел Франклин под командването на Джеймс Рос, а в по-късни години е организирал собствена експедиция. Кога по-късно? Колко време след настоящия момент? Колко далеч в бъдещето?
Виденията се мяркат през Крозиър като светлина от вълшебен фенер, но той не чува отговори на въпросите си.
Ето го Маклинток заедно с отряд с шейна, придвижващи се значително по-бързо и ефикасно, отколкото отрядите на лейтенант Гор или сър Джон, или Крозиър.
Ето го Маклинток, застанал до каменна пирамида и четящ бележка, току-що извадена от месингов цилиндър. Това съобщението, оставено от Гор преди седем месеца на Земята на крал Уилям, ли е? Заледеният каменист бряг и сивото небе зад Маклинток изглеждат по същия начин.
После внезапно Маклинток се озова сам на заледения и каменист бряг. Отрядът му с шейната се намира на няколкостотин ярда зад гърба му и се приближава. Маклинток е изправен пред ужасяваща гледка — голяма лодка, завързана върху огромна шейна, грубо скована от дъбово дърво и желязо.
Шейната изглежда като нещо, което дърводелецът на Крозиър, господи Хъни, би могъл да направи. Измайсторена е така, че да издържи цял век. Всяка сглобка показва, че е работено грижливо. Шейната тежи поне шестстотин и петдесет фунта. Лодката върху нея е осемстотинфунтова.
Крозиър разпознава лодката. Това е един от двайсет и осемфутовите пинаси на „Ужас“. Той вижда, че е снабдена с такелаж за речно плаване. Платната са свалени, завързани и омотани със заледено платнище.
След като се издига на една скала и поглежда към лодката, сякаш над рамото на Маклинток, Крозиър вижда два скелета. Двата черепа изглеждат като че ли са се озъбили на Крозиър и Маклинток. От единия скелет е останала само купчина от явно оглозгани и частично раздробени кости в носовата част на лодката. Костите са засипани със сняг.
Вторият скелет е непокътнат и все още е облечен в дрипите от нещо, наподобяващо офицерски шинел и други пластове дрехи. Върху черепа му има останки от фуражка. Трупът седи на пейката при кърмата и е протегнал костите на ръцете си към две двуцевки, облегнати наблизо. До обутите в ботуши крака на трупа лежат купчини от вълнени одеяла и платна, както и частично затрупана от снега платнена торба, пълна с патрони. На дъното на пинаса, между ботушите на мъртвеца лежат като пиратски трофеи пет златни часовника и нещо, наподобяващо отделно опаковани парчета шоколад с обща тежест около трийсет или четирийсет фута. Наблизо са захвърлени и двайсет и шест сребърни прибора; Крозиър вижда — и знае, че Маклинток също вижда — личните знаци на сър Джон, капитан Фицджеймс, шестима други офицери и самия Крозиър върху различните ножове, лъжици и вилици. Вижда подобно гравирани чинии и два сребърни подноса, стърчащи от леда и снега.