Бриджънс кимна.
— Предполагам, че всякакви разговори за убийството на вещицата веднага секнаха.
— Абсолютно — отвърна Пеглър. — Известно време моряците дори й даваха допълнително сухари, но след това тя си тръгна — премести се някъде в ледовете.
Бриджънс тръгна да изкачва рампата, но се обърна. С много тих глас, за да не бъде чут от вахтените на палубата, той попита:
— Какво е мнението ти за Корнилиъс Хики, Хари?
— Според мен той е коварен дребен боклук — отговори Пеглър, без да се интересува кой ще го чуе.
Бриджънс кимна отново.
— Точно такъв е. Чувал съм за него много слухове в продължение на години, преди да отплавам заедно с него на тази експедиция. Той преследваше момчетата по време на продължителните пътувания — превръщайки ги практически в роби на своите нужди. През последните години чувам, че е започнал да предпочита по-възрастни мъже като онзи идиот…
— Магнъс Менсън — каза Пеглър.
— Да, като Менсън — потвърди Бриджънс. — Ако Хики се интересуваше единствено от удоволствието си, нямаше да имаме причини за безпокойство. Но този дребен хомункулус е много по-лош, Хари… по-лош от обикновения метежник или мълчаливия съучастник. Внимавай с него. Наблюдавай го, Хари. Боя се, че той може да причини голяма вреда на всички ни. — Бриджънс се засмя. — Само ме чуй какви ги говоря. „Да причини голяма вреда.“ Като че ли и без това не сме обречени. Следващия път, когато се видим, може би ще е, когато напускаме корабите и поемаме по леда на последната ни дълга, студена разходка. Грижи се за себе си, Хари Пеглър.
Пеглър не отговори нищо. Старшината на марса свали горната си ръкавица, след това долната, по-тънка, и докосна със замръзналите си пръсти замръзналите буза и вежда на стюарда на най-нисшите офицери Джон Бриджънс. Докосването беше съвсем леко и никой от двамата мъже не успя да го усети с измръзналата си кожа, но и това им беше достатъчно.
Бриджънс продължи да се изкачва по рампата. Без да се обръща назад, Пеглър сложи ръкавиците си и пое обратно към КНВ „Ужас“ в студения, сгъстяващ се мрак.
29.
Ървинг
Беше неделя и лейтенант Джон Ървинг беше изкарал две поредни вахти на палубата в тъмнината, на студа — едната от които заради приятеля си Джордж Ходжсън, който лежеше болен със симптоми на дизентерия, — пропускайки топлата си вечеря в офицерската столова, като беше получил в замяна само малко, студено като лед парче осолено свинско и пълен с гъгрици сухар. Но сега му оставаха цели осем блажени часа до следващото дежурство. Той можеше да се домъкне до жилищната палуба, да пропълзи под замръзналите одеяла на леглото в каютата му, да ги позагрее малко с топлината на тялото си и да проспи всичките осем часа.
Вместо това Ървинг каза на Робърт Томас, първия помощник-капитан, който застъпи след него дежурството си като вахтен офицер, че смята да се поразходи и ще се върне скоро.
След това Ървинг се спусна по ледената рампа върху тъмния паков лед.
Той търсеше Безмълвната дама.
Няколко седмици по-рано Ървинг беше преживял истински шок, когато капитан Крозиър изглеждаше решен да предаде жената на растящата тълпа, започнала да се събира под влияние на подшепванията за бунт на помощник-калафатника Хики, и някои моряци започнаха да крещят, че жената е Йона и трябва да бъде убита или прогонена. Когато Крозиър застана там, стиснал здраво Безмълвната дама за ръката, а след това я блъсна към разгневените мъже като римски император, хвърлящ християните на лъвовете, лейтенант Ървинг просто не знаеше как да постъпи. Като младши лейтенант той можеше само да стои и да гледа капитана си, дори ако това означаваше Безмълвната да умре. Като млад влюбен мъж Ървинг беше готов да излезе напред и да я спаси, дори това да означаваше да изгуби собствения си живот.
Когато Крозиър спечели на своя страна повечето моряци с довода, че Безмълвната може да е единствената на борда, умееща да ловува, и ще лови риба на леда, ако се наложи да напуснат кораба, Ървинг тихо въздъхна с облекчение.
Но на следващия ден след конфликта ескимоската окончателно напусна кораба и сега се връщаше веднъж на два-три дни в часа за вечеря, за да получи някой сухар или редки подаръци под формата на свещи, след което отново изчезваше в тъмните ледове. Оставаше загадка къде живее и с какво се занимава.