Навлечените с няколко пласта дрехи рамене на Ървинг едва успяха да преминат през входния отвор — ако това наистина беше вход. Преди да пропълзи навътре, той се зачуди дали не трябва да извади пистолета си и да дръпне петлето. „Не особено приятелски приветствен жест“ — помисли си той.
С усилие се промъкна през дупката.
Тесният проход продължаваше надолу колкото дължината на половина му тяло, а в следващите осем фута се издигаше нагоре. Когато главата и раменете на Ървинг се измъкнаха от другия край на тунела, на светло, той примигна, огледа се и зяпна от изненада.
Първото нещо, което забеляза, беше, че Безмълвната дама е гола под разгърнатите си дрехи. Тя лежеше на платформа, изсечена в снега, на около четири фута от лейтенант Ървинг и на около три фута над него. Голите й гърди се виждаха добре — той виждаше малкия каменен талисман във формата на бяла мечка, който тя беше взела от мъртвия си спътник, да се поклаща на шнурчето си между гърдите й — и тя не направи никакво усилие да ги прикрие, докато го гледаше с немигащите си очи. Не беше уплашена. Очевидно го беше чула да се приближава много преди той да започне да се промъква през входа на снежния купол. В ръцете си тя държеше късия, но много остър каменен нож, който той бе видял за пръв път в склада за корабни въжета.
— Моля да ме извините, госпожице — каза Ървинг. Той не знаеше какво да направи по-нататък. Добрите обноски изискваха да изпълзи назад от будоара на дамата, колкото и нелепо и непохватно да изглежда подобно движение, но той си напомни, че е дошъл тук с мисия.
От вниманието му не убягна, че така, както беше заклещен в коридора към снежната къща, Безмълвната лесно можеше да се наведе напред и да му пререже гърлото с ножа си, а той нямаше да е в състояние да й окаже сериозна съпротива.
Ървинг успя да се измъкне от входния коридор, издърпа след себе си кожената чанта и се изправи на колене, а след това и на крака. Тъй като подът на снежната къща беше издълбан под нивото на леда и снега отвън, Ървинг разполагаше с достатъчно пространство, за да се изправи в цял ръст в центъра на купола и над главата му да останат още няколко инча. Той осъзна, че снежната къща, която отвън изглеждаше просто като сияеща пряспа, всъщност беше построена от блокове от пресован сняг, изсечени и подредени като свод по много изобретателен начин.
Ървинг, който беше получил образованието си в най-доброто артилерийско училище на кралския флот и винаги се беше представял добре по математика, веднага обърна внимание на насочената нагоре спирала от снежни блокове, всеки от които имаше малко по-голям наклон навътре в сравнение с предишния, а централният, затварящ блок беше натиснат на мястото си отгоре. Той забеляза мъничка дупка за пушек или комин — не повече от два инча в диаметър, — която се намираше отстрани до затварящия блок.
Като математик Ървинг веднага разбра, че куполът няма форма на правилен полукръг — купол с кръгла конструкция веднага би рухнал, — а по-скоро на арка. Като джентълмен Ървинг знаеше, че изучава тавана, блоковете и геометричната структура на тази хитроумна сграда само за да не зяпа голите гърди и рамене на Безмълвната дама. След като реши, че е дал на жената достатъчно време, за да се прикрие с кожените си дрехи, той отново погледна към нея.
Гърдите й все още бяха голи. Амулетът на бяла мечка правеше кожата й да изглежда още по-кафява. Тъмните й очи, напрегнати и изпълнени с любопитство, но не непременно враждебни, продължаваха да го гледат, без да мигат. Тя продължаваше да стиска ножа в ръка.
Ървинг въздъхна и седна на покритата с дрехи платформа, която се намираше срещу мястото за спане на ескимоската.
За пръв път той осъзна, че в снежната къща е топло. Не просто по-топло, отколкото в мразовитата нощ отвън, не просто по-топло от студената жилищна палуба на КНВ „Ужас“, а топло. Той дори беше започнал да се поти под многобройните си корави и мръсни пластове дрехи. Забеляза и капките пот върху светлокафявата гръд на жената, която се намираше само на няколко фута от него.
Отмествайки отново поглед встрани, Ървинг разкопча връхните си дрехи и осъзна, че светлината и топлината идват от малка тенекиена лампа с парафин, която тя сигурно беше откраднала от кораба. Още щом мисълта се завъртя в главата му, той се засрами. Това наистина беше тенекия с парафин от „Ужас“, но беше празна, една от стотиците, които бяха изхвърлили през борда в огромната боклукчийска яма, изкопана само на трийсет ярда от кораба. В нея гореше не парафин, а някаква мас — не китова, ако се съди по миризмата. Тюленова мас? На прикрепеното към тавана въже, направено от животински черва или сухожилия, беше завързана буца тлъстини, от която в тенекията капеше мас. Ървинг веднага забеляза, че когато нивото на разтопената лой в лампата намалее, фитилът, който като че ли беше изплетен от нишки котвено въже, ставаше по-дълъг и пламъкът се издигаше по-нависоко, стопявайки буцата и добавяйки още мас в лампата. Хитроумно изобретение.