Гудсър кимна безмълвно. Той намъкваше своя — или нечий чужд — шинел и не можеше да уцели с ръката си ръкава като някое малко дете.
Фицджеймс — без ръкавици и облечен само с една протрита куртка над ризата си — взе един фенер от Девьо и бързо се спусна по трапа. Някъде отдолу се разнесе поредица от ужасни трясъци, сякаш някой трошеше греди или дървените прегради на стени. Вече не се чуваха писъци.
Гудсър си спомни нареждането на капитана да се придържа близо до него и непохватно се спусна по трапа долу в мрака подир двамата мъже, като забрави да вземе фенер. Браун и Дън тропаха зад гърба му, а ругаещият Колинс беше най-отзад.
Третата палуба се намираше само на седем фута под жилищната, но изглеждаше така, сякаш е друг свят. Гудсър почти никога не слизаше тук. Фицджеймс и първият му помощник се бяха поотдалечили от трапа и сега стояха, осветявайки с фенерите си наоколо. Лекарят осъзна, че температурата тук долу сигурно е с четирийсет градуса по-ниска от тази на жилищната палуба, където те ядяха и спяха — а средната температура на жилищната палуба в последно време беше под нулата.
Трясъците бяха престанали. Фицджеймс нареди на Колинс да спре да ругае и петимата мъже безмълвно наобиколиха люка, водещ към трюма. Всички освен Гудсър бяха взели със себе си фенери и сега светеха надолу, макар че бледите лъчи проникваха само на няколко фута в мъгливия, мразовит въздух. Парата от дъха на мъжете блестеше пред тях като златиста украса. Шумът от бързите стъпки на жилищната палуба достигаше до тях сякаш от цели мили разстояние.
— Кой е дежурен долу тази нощ? — попита шепнешком Фицджеймс.
— Господин Грегъри и един огняр — отговори Девьо. — Мисля, че Кауи. А може и да е Плейтър.
— И дърводелецът Уийкс с помощника си Уотсън — прошепна възбудено Колинс. — Те работят по закърпването на пробойната в корпуса на десния борд, в бункера за въглища.
Отдолу се разнесе рев. Звукът беше сто пъти по-силен и по-свиреп от всеки животински рев, който Гудсър някога беше чувал — дори от онзи, който беше прозвучал в черната зала в полунощ по времето на карнавала. Ехото му прокънтя от всяка греда, стена или желязна скоба на третата палуба. Гудсър беше сигурен, че вахтените, които стояха в снежната виелица две палуби по-горе, чуват звука толкова ясно, сякаш чудовището се намира до тях. Тестисите на доктора се свиха, опитвайки се да се скрият в тялото му.
Ревът се разнасяше от трюма.
— Браун, Дън, Колинс — изрече рязко Фицджеймс, — отидете на носа и завардете предния люк. Девьо, Гудсър, след мен.
Фицджеймс затъкна пистолета в колана си, хвана фенера с дясната си ръка и се спусна по трапа в тъмнината.
Гудсър впрегна цялата си воля, за да не се напикае в гащите си. Девьо бързо се спусна по трапа след капитана и само чувството за срам при мисълта, че може да не ги последва, в съчетание със страха да не остане сам тук в мрака накара треперещия лекар да тръгне подир първия помощник-капитан. Чувстваше краката и ръцете си вдървени и знаеше, че това е предизвикано не от студ, а от страх.
В подножието на трапа — в студения мрак, по-непроницаем и зловещ, отколкото враждебната арктическа нощ отвън — капитанът и първият му помощник стояха, стиснали фенерите в протегнатите си широко встрани ръце. Фицджеймс беше насочил напред заредения си пистолет. Девьо беше стиснал в треперещата си ръка нож. Никой не помръдваше и не дишаше.
Тишина. Грохотът от ударите и писъците беше секнал.
На Гудсър му се искаше да изкрещи. Той чувстваше присъствието на нещо тук, в тъмния трюм. Нещо огромно и нечовешко.
То можеше да е само на дванайсет фута от тях, точно зад границата, очертана от мъждивата светлина на фенерите.
Заедно с увереността, че не са сами, Гудсър усети и силния мирис на мед. Той познаваше добре тази миризма. Прясна кръв.
— Насам — прошепна капитанът и тръгна по тесния коридор покрай десния борд в посока към кърмата.
Към котелното.
Маслената лампа, която винаги светеше там, сега беше изгаснала. През отворената врата на помещението падаха само отблясъците от мъждивата червеникавооранжева светлина на въглищата, горящи в пещта.
— Господин Грегъри? — извика капитанът. Викът му беше толкова силен и внезапен, че Гудсър отново едва не се напика. — Господин Грегъри? — извика Фицджеймс за втори път.