Никой не отговори. От своето място в коридора лекарят виждаше само няколко квадратни фута от пода на котелното и малко разсипани въглища. Откъм помещението се разнасяше миризма, напомняща печено говеждо. Гудсър почувства как му потичат лигите въпреки нарастващото в него чувство на ужас.
— Останете тук — нареди Фицджеймс на Девьо и Гудсър.
Първият помощник се обърна отначало към носа, а после към кърмата, като местеше все така вдигнатия си фенер си по широка дъга и се взираше в тъмния коридор отвъд кръга от светлина. Гудсър не можеше да направи нищо, освен да стои на мястото си, свил замръзналите си пръсти в юмруци. Устата му беше пълна със слюнка от почти забравената миризма на печено месо и коремът му започна да къркори въпреки страха му.
Фицджеймс пристъпи през прага и се скри от погледите им в котелното.
За пет-десет секунди, които продължиха колкото цяла вечност, оттам не се чу никакъв звук. После тихият глас на капитана буквално прогърмя от помещението с метални стени:
— Господин Гудсър, елате, моля.
В котелното имаше две човешки тела. В едното от тях лекарят разпозна инженера, Джон Грегъри. Той беше изкормен. Тялото му лежеше в ъгъла срещу преградата на кърмата, но сивите канапи и шнурове на червата му бяха пръснати из целия под на котелното като празнични ленти. На Гудсър му се наложи да внимава къде стъпва. Второто тяло — на нисък и набит мъж с тъмносин пуловер — лежеше по корем; ръцете му бяха покрай тялото, с насочени нагоре длани, а главата и раменете му се намираха в пещта.
— Помогнете ми да го измъкна — каза Фицджеймс.
Лекарят хвана мъже за левия крак и за димящия пуловер, капитанът го улови за другия крак и дясната ръка и двамата издърпаха трупа от огъня. Горната челюст на мъртвеца за миг се закачи за металната решетка на пещта, но после се освободи със звук от хрущене на зъби.
Гудсър обърна тялото по гръб, а Фицджеймс свали куртката си и с няколко удара с нея загаси пламъците, танцуващи върху лицето и косата на мъртвеца.
Хари Гудсър изпита усещането, че наблюдава случващото се отнякъде много далеч. Професионалистът в него отбеляза със студена безпристрастност, че ниският огън в полупразната пещ е разтопил очите на мъжа, изгорил е напълно носа и ушите му и е превърнал лицето му в подобие на прегорял малинов пай.
— Разпознавате ли го, господин Гудсър? — попита Фицджеймс.
— Не.
— Това е Томи Плейтър — въздъхна застаналият на прага Девьо. — Познах го по пуловера и по обецата, залепнала за челюстта му — там, където е било ухото му.
— По дяволите, помощник! — изръмжа Фицджеймс. — Стойте на пост в коридора.
— Слушам, сър — каза Девьо и отстъпи назад. Гудсър чу откъм коридора звуците на повръщане.
— Ще ви помоля да… — започна капитанът, обръщайки се към Гудсър.
Откъм носа се разнесе удар, звук от раздиране и после толкова силен трясък, че Гудсър реши — корабът се е разцепил на две.
Фицджеймс сграбчи фенера и за миг излетя през вратата, оставяйки димящата си куртка в котелното. Гудсър и Дево хукнаха подире му. Тримата претичаха покрай множество преобърнати бурета и разбити палети, а после се промушиха през тясното пространство между железните резервоари, съхраняващи остатъците от запасите прясна вода на „Еребус“, и наредените в редица чували с последни запаси от въглища.
Когато минаваха покрай отворената врата на един от бункерите с въглища, Гудсър погледна надясно и видя гола човешка ръка, просната върху желязната рамка на вратата. Докторът се спря и се наведе, за да види кой лежи там, но светлините на фенерите вече бяха отминали напред, защото капитанът и помощникът му продължаваха да бягат. Гудсър остана сам в абсолютния мрак, по всяка вероятност заедно с поредния труп. Той се изправи и хукна след двамата мъже.
Още трясъци. Крясъци, този път от горната палуба. Изстрел на мускет или пистолет. Още един изстрел. Крясъци. Крещяха няколко мъже.
Гудсър, намиращ се извън тресящите се кръгове светлина, изскочи от тесния коридор в откритото, тъмно пространство и налетя с главата напред в дебел стълб от дъбово дърво. Просна се по гръб в полузамръзналия деветинчов слой тинеста киша. Не можеше да фокусира погледа си — докато се опитваше да остане в съзнание, фенерите над главата му му изглеждаха като люлеещи се оранжеви петна, а всичко около него вонеше на нечистотии, въглищна прах и кръв.