— Ще живее ли той? — попита Фицджеймс.
Гудсър остави скалпела и разпери ръце, сякаш искаш да каже: „Само Бог знае.“
Фицджеймс кимна.
— Пожарът е потушен — каза капитанът. — Мислех, че ще искате да го знаете.
Гудсър кимна. През последния час беше забравил напълно за пожара.
— Лойд, господин Даунинг — каза той, — ще бъдете ли така добри да пренесете господин Колинс на онази койка, която е най-близо до предната преграда? Там е най-топло.
— Изгубихме всички запаси от дърводелския склад на трета палуба — продължи Фицджеймс, — както и голяма част от останалите ни хранителни запаси, които се намираха в палети в носовата част, а също така и голяма част от запасите ни в хлебния склад. Доколкото мога да преценя, една трета от хранителните ни запаси е изгоряла. Сигурни сме, че има много поражения и в трюма, но още не сме слизали долу.
— Как е започнал пожарът? — попита лекарят.
— Вероятно Колинс или някой от неговите хора е изпуснал фенера си, когато чудовището внезапно е изскочило от люка — каза капитанът.
— А какво стана със… създанието? — попита Гудсър. Внезапно той се почувства толкова слаб, че се хвана за края на облятата в кръв маса, за да не падне.
— Сигурно е напуснало кораба по същия път, по който е дошло — каза Фицджеймс. — Спуснало се е обратно през носовия люк и се е измъкнало през някоя пробойна в корпуса. Освен ако все още не дебне някъде в трюма. Сложих въоръжена охрана на всички люкове. На третата палуба е толкова студено и задимено, че ще се наложи часовите да се сменят на всеки час. Колинс е видял чудовището най-добре от всички. Затова и дойдох… за да узная дали ще мога да разговарям с него. Всички останали са видели единствено неясна фигура зад пламъците — очи, зъби, нокти, бяла грамада или черен силует. Лейтенант Левеконт е наредил на пехотинците да открият стрелба по него, но никой не е видял дали е ранено. Цялата палуба след дърводелския склад е облята с кръв, ала не знам дали сред нея е и кръвта на звяра. Мога ли да поговоря с Колинс?
Гудсър поклати глава.
— Току-що дадох на втория лоцман опиат. Той ще спи с часове. Нямам представа дали изобщо ще се събуди. Шансовете не са големи.
Фицджеймс кимна отново. Капитанът изглеждаше толкова измъчен, колкото се чувстваше и лекарят.
— А Дън и Браун? — попита Гудсър. — Те отидоха на носа заедно с Колинс. Намерихте ли ги?
— Да — каза Фицджеймс мрачно. — Живи са. Избягали са по коридора вдясно от хлебния склад, когато е започнал пожарът и тварта се е нахвърлила върху клетия Колинс. — Капитанът въздъхна. — Димът долу се разсейва, трябва да се спусна с няколко души в трюма, за да измъкнем оттам телата на инженер Грегъри и огняря Томи Плейтър.
— О, Божичко! — възкликна Гудсър. Той разказа на Фицджеймс за ръката, която беше видял да се подава от бункера за въглища.
— Не съм я забелязал — каза капитанът. — Толкова бързах да се добера до носовия люк, че не съм гледал в краката си, а само напред.
— Аз също трябваше да гледам напред — каза умърлушено лекарят. — Нацепих се в някакъв стълб.
Фицджеймс се усмихна.
— Виждам. Лекувайте се сам, докторе. Имате дълбоко разкъсване от косата до веждата и лилава подутина с размерите на юмрука на Магнъс Менсън.
— Наистина ли? — каза Гудсър. Той докосна внимателно челото си. Пръстите му веднага станаха лепкави, макар че той усещаше дебела кора от засъхнала кръв върху огромната подутина.
— Ще се зашия пред огледалото или ще помоля Лойд да направи това по-късно — изрече той уморено. — Готов съм за тръгване, капитане.
— Къде, господин Гудсър?
— В трюма — каза лекарят, усещайки пристъп на гадене само при мисълта, че може да слезе долу. — Да видя кой лежи в бункера за въглища. Може още да е жив.
Фицджеймс го погледна в очите.
— Дърводелецът ни господин Уийкс и неговият помощник Уотсън са изчезнали, доктор Гудсър. Те работеха във въглищния бункер на десния борд, където укрепваха пробойна в корпуса. Сигурно са мъртви.
На Гудсър му направи впечатление обръщението „доктор“. Фицджеймс почти никога не наричаше лекарите така, дори и главните сред тях, Стенли и Пади. Те — както и Гудсър — винаги си оставаха „господин“ за сър Джон и за аристократичния Фицджеймс.
Но не и този път.
— Длъжни сме да слезем в трюма и да проверим — рече Гудсър. — Аз съм длъжен да го направя. Някой от тях или и двамата може още да са живи.