Сега, докато се отдалечаваше от кораба, виждайки Менсън да тегли шейната на петдесет фута пред него, Крозиър нарочно гледаше само напред. Беше решил твърдо, че няма да се обръща назад към „Ужас“, поне през първите два часа от пътя.
Гледайки мъжете, които бяха навели напред и опъваха ремъците с всички сили, капитанът си мислеше за хората, които не бяха с тях.
Този ден с тях не беше Фицджеймс — той изпълняваше задълженията на командващ офицер в лагера Ужас на Земята на Крал Уилям, но истинската причина да отсъства беше, че той бе проявил тактичност. Никой капитан не би желал да напусне кораба си пред очите на друг капитан, и всички капитани проявяваха голяма чувствителност по този въпрос. Крозиър, който беше посещавал „Еребус“ почти всеки ден, след като корабът бе започнал да се руши под натиска на леда в началото на март, два дни след пожара и нахлуването на тварта от ледовете, твърдо реши да не бъде там по обяд на трийсет и първи март, когато Фицджеймс трябваше да напусне кораба. Фицджеймс му беше върнал услугата тази седмица, когато предложи да поеме командирските задължения далеч от „Ужас“.
Повечето от останалите мъже отсъстваха по доста по-трагична и тягостна причина. Докато крачеше до последната шейна, Крозиър си припомняше лицата им.
На „Ужас“ му беше провървяло повече, отколкото на „Еребус“ по отношение на загубите сред командния състав. От своите главни офицери Крозиър изгуби първия си помощник Фред Хорнби, убит от звяра по време на трагичните събития в нощта на карнавала, втория лоцман Джайлс Макбийн, убит от чудовището по време на похода с шейни през септември предишната година, и двамата си лекари, Педи и Макдоналд, също по време на новогодишния карнавал. Но първият, вторият и третият му лейтенант бяха живи и в сравнително добро здраве, както и вторият му помощник Томас, ледовият му лоцман Бланки и незаменимият господин Хелпман, неговият домакин.
Фицджеймс беше изгубил своя командващ офицер — сър Джон — и своя първи лейтенант Греъм Гор, както и лейтенант Джеймс Уолтър Феърхолм и първи помощник Робърт Орми Сарджънт, всичките убити от чудовището. Беше изгубил и главния си лекар господин Стенли и Хенри Фостър Колинс, втория си лоцман. Така му оставаха само лейтенант Х. Т. Д. Левеконт, вторият помощник Чарлс Девьо, ледовият лоцман Рийд, доктор Гудсър и домакинът му Чарлс Хамилтън Озмър. В студената офицерска столова, където в първите две години около масата се събираха много хора — сър Джон, Фицджеймс, Гор, Левеконт, Феърхолм, Стенли, Гудсър и домакинът Озмър, — през последните няколко седмици се бяха хранили само капитанът, единственият останал жив лейтенант, лекарят и домакинът. А в последните дни, знаеше Крозиър, когато под натиска на леда „Еребус“ се беше наклонил почти на трийсет градуса към десния борд, четиримата мъже в столовата представляваха абсурдно зрелище, принудени да седят на палубата, поставили чиниите си на коленете, запънали крака в дъските на пода.
Хор, стюардът на Фицджеймс, все още беше болен от скорбут и затова задълженията му изпълняваше клетият стар Бриджънс, който сновеше като рак, за да обслужи офицерите, вкопчени в безумно наклонената палуба.
На „Ужас“ му беше провървяло и по отношение на загубите сред младшите офицери. Инженерът на Крозиър, главният боцман и дърводелецът бяха все още живи и дееспособни. „Еребус“ беше изгубил инженера си Джон Грегъри и дърводелеца Джон Уийкс, които бяха изкормени през март, при проникването на създанието на борда през нощта. Другият младши офицер, боцман Томас Тери, беше обезглавен от тварта предишния ноември. На Фицджеймс не му бе останал жив нито един младши офицер.
От двайсет и един подофицери на „Ужас“ — помощниците, кормчиите, старшините на бака, трюма, гротмарса и марса, стюардите, калафатниците и огнярите — Крозиър беше изгубил само един: огняря Джон Торингтън, първия човек, който бе умрял в експедицията много отдавна, на 1 януари 1846 година, на остров Бичи. И младият Торингтън, помнеше Крозиър, беше умрял от туберкулоза, от която бе боледувал още в Англия.
Фицджеймс бе изгубил поредния си подофицер, огняря Томи Плейтър, през март, когато чудовището се развилня на долните палуби на кораба. Само Томас Уотсън, помощник-дърводелецът, беше останал жив след нападението на тварта в трюма онази нощ, но бе изгубил лявата си ръка.