Така на Крозиър му бяха останали петима морски пехотинци — Дейли, Хамънд, Уилкс, Хеджес и трийсет и седем годишният сержант Соломон Тоузър, необразован глупак, който сега бе командващ офицер на общо деветимата останали живи и дееспособни морски пехотинци в експедицията на сър Джон Франклин.
След първия час във впряга шейната като че ли започна да се плъзга по-леко и пъхтенето на Крозиър премина в по-равномерно дишане, по-подходящо за човек, влачещ толкова тежък товар по толкова не пързалящ се лед.
Това бяха всичките категории изгубени мъже, за които можеше да се сети. С изключение на момчетата, разбира се, онези млади доброволци, които се бяха записали в експедицията в последния момент и бяха зачислени в списъка като „юнги“, макар че трима или четирима от тях бяха навършили осемнайсет години. Когато отплаваха, Робърт Голдинг беше на деветнайсет.
Трима от четирите юнги оцеляха, макар на Крозиър да му се беше наложило лично да изнесе изпадналия в безсъзнание Джордж Чеймбърс от горящите карнавални зали в нощта на пожара. Единственият смъртен случай сред юнгите беше Том Евънс, най-младият не само по възраст, но и по поведение; създанието от ледовете беше измъкнало младежа буквално изпод носа на капитан Крозиър, докато двамата търсеха в ледения мрак изчезналия Уилям Стронг.
Джордж Чеймбърс, макар и да се върна в съзнание два дни след карнавала, стана съвсем друг човек. Силното сътресение на мозъка, което беше получил при сблъсъка си със съществото, смъкна нивото му на интелигентност по-ниско и от това на Магнъс Менсън. Джордж не беше жив труп като редник Хедър — по думите на помощник-боцмана на „Еребус“ той можеше да изпълнява прости заповеди, — но почти не разговаряше след онази ужасна новогодишна нощ.
Дейви Лийс, един от най-опитните мъже в експедицията, беше поредният човек, който оцеля след два сблъсъка с бялата твар от ледовете, но напоследък бе също толкова безполезен, колкото безмозъчния в буквалния смисъл на думата редник Хедър. След нощта, в която бялото създание се сблъска с носещите вахта Лийс и Джон Ханфорд, а след това подгони ледовия лоцман Томас Бланки към мрака, Лийс отново изпадна в предишното си състояние, вторачен в нищото и абсолютно нереагиращ на нищо, и оттогава не беше излизал от него. Той беше откаран в лагера „Ужас“ — заедно с тежко ранените и онези, които бяха твърде болни, за да могат да вървят, като Хор, стюарда на Фицджеймс — увит в шинели и положен в една от лодките, които бяха натоварени на шейните. Имаше твърде много хора, болни от скорбут, ранени или отчаяни, които почти не бяха от полза за Крозиър или Фицджеймс. Допълнителни усти за хранене и тела за превозване, когато хората бяха гладни, болни и едва се държаха на краката си.
Изтощен, осъзнавайки, че през последните две нощи почти не е спал, Крозиър се опита да преброи мъртвите.
Шест офицери от „Еребус“. Четирима мъртви от „Ужас“.
Всичките трима младши офицери от „Еребус“. Нито един от „Ужас“.
Един подофицер от „Еребус“. Един от „Ужас“.
Само един моряк от „Еребус“. Четирима от „Ужас“.
Това правеше двайсет мъртви, без да се броят тримата морски пехотинци и юнгата Евънс. Експедицията вече беше успяла да изгуби двайсет и четирима от своите участници. Огромни загуби — Крозиър не си спомняше нито една експедиция в цялата история на военноморския флот, която да е изгубвала толкова много хора.
Но имаше едно по-важно число и Франсис Роудън Мойра Крозиър се опита да се съсредоточи върху него: сто и петимата живи, за които отговаряше той.
Сто и петима, включително самият той, бяха останали живи до деня, в който Крозиър беше принуден да напусне кораба и да поеме през леда.
Крозиър отпусна глава и наблегна по-силно върху ремъците. Беше се появил вятър и снегът се вихреше около тях, скривайки от погледите им предната шейна и крачещите край тях пехотинци.
Правилно ли ги беше преброил? Двайсет мъртви, без да се броят тримата пехотинци и юнгата? Да, той беше сигурен, че сутринта двамата с лейтенант Литъл бяха проверили поименния списък и бяха потвърдили наличието на сто и петима души, разпределени между отрядите с шейни, лагера „Ужас“ и КНВ „Ужас“… но наистина ли беше сигурен? Не беше ли забравил някого? Бяха ли верни сметките му? Крозиър беше много, много уморен.