В лагера „Ужас“ горяха факли. Крозиър беше начело на впряга на водещата шейна, когато навлязоха в лагера. Всички се стараеха да стоят прави — или поне полюлявайки се в изправена позиция, — когато мъкнеха тежките шейни с лежащите върху тях изпаднали в несвяст мъже, докато изминаваха последните сто ярда във вътрешността на лагера.
Пред палатките имаше топло облечени мъже, които ги чакаха. В началото Крозиър беше трогнат от тяхната загриженост, уверен, че двайсетината мъже, които видя под светлината на факлите, вече са се готвели да изпратят спасителен отряд за капитана и другарите си.
Докато се превиваше от болка, с последни сили натискайки хамута в стремежа си да преодолее по-бързо последните шейсет фута, останали до осветеното от факлите пространство, Крозиър замисляше малка шега по случай пристигането им — смяташе да каже, че отново е дошло Рождество, а после да обяви, че всички могат да спят през цялата следваща седмица, — но после капитан Фицджеймс и няколко от офицерите пристъпиха напред, за да ги поздравят.
Тогава Крозиър видя очите им: и на Фицджеймс, и на Левеконт, и на Девьо, и на Кауч, и на Ходжсън, и на Гудсър, и на всички останали. И вече знаеше — благодарение на ясновидската си дарба, наследена от баба му Мойра, или на безпогрешния си капитански усет, или просто благодарение на изострените възприятия, характерни за крайно изтощените хора, — просто знаеше, че се е случило нещо и вече нищо няма да е такова, каквото го е планирал и се е надявал, че ще бъде.
37.
Ървинг
Там стояха десет ескимоси: шестима мъже на неопределена възраст, един много стар беззъб мъж, едно момче и две жени. Едната от тях беше стара, с хлътнали устни и набраздено от бръчки лице, а другата беше много млада.
„Може би това са майка и дъщеря“ — помисли си Ървинг.
Всички мъже бяха ниски — най-високият от тях стигаше едва до брадичката на стройния лейтенант. Качулките на двамина бяха свалени, разкривайки рошави черни коси, но всички останали мъже се бяха вторачили в него от дълбините на качулките си. Някои от качулките бяха от гъста и бяла козина — Ървинг сметна, че е от арктическа лисица, — а други бяха по-тъмни и четинести, като от росомаха.
Всички мъже с изключение на момчето носеха оръжия — или харпун, или късо копие с каменен или костен накрайник, но когато Ървинг се приближи и показа празните си ръце, насочените към него копия се отместиха. Ескимоските мъже — ловци, реши Ървинг — стояха спокойно, с разтворени крака, отпуснали ръцете с оръжията, а старецът отзад придържаше шейната, беше привлякъл и момчето близо до себе си. Шейната беше много по-къса и по-лека дори от най-малките шейни на „Ужас“, а в хамута й бях впрегнати шест кучета, които лаеха и ръмжаха, оголили злобно зъби, докато старецът не ги усмири с резбованата си тояжка.
Докато се опитваше да съобрази как да общува с тези странни хора, Ървинг продължаваше да се чуди на дрехите им. Парките на мъжете бяха по-къси и по-тъмни, отколкото на Безмълвната дама или на покойния й спътник, но също кожени. Лейтенантът реши, че може да са от елени или лисици, но стигащите до коленете панталони определено бяха от бели мечки. Някои от високите ботуши на ескимосите изглеждаха сякаш са също от еленова кожа, но други бяха по-гладки и еластични. От тюлени? Или пак от еленова кожа, но обърната наопаки?
Ръкавиците им определено бяха от тюленова кожа и изглеждаха по-топли и по-меки от собствените ръкавици на Ървинг.
Лейтенантът се вгледа внимателно в шестимата по-млади мъже, опитвайки се да разбере кой е водачът им, но това не стана ясно по вида им. Освен стареца и момчето само още един ескимос се открояваше сред останалите — по-възрастният от мъжете с непокрита глава, който носеше лента от бяла еленова кожа със сложна шарка, тънък колан, на който висяха множество странни предмети, и някаква кесийка, закачена на врата му. Обаче това не беше някакъв простичък амулет като онзи, който носеше на гърдите си Безмълвната дама.
„Безмълвна, как ми се иска да беше тук“ — помисли си Джон Ървинг.
— Приветствам ви — каза той и докосна гърдите си с облечения си в ръкавица палец. — Трети лейтенант Джон Ървинг от кораба на Нейно величество „Ужас“.