Едно дребно човече, напълно голо, ако не се броят ботушите му, танцуваше около голям камък с купчина дрехи върху него.
„Леприкон“ — помисли си Ървинг, спомняйки си разказите на капитан Крозиър. Гледката му се струваше абсолютно безумна. Явно днес беше ден за странни видения.
Той се приближи и видя, че танцуващият около камъка не е леприкон, а помощник-калафатникът. Мъжът припяваше някаква моряшка песничка, докато танцуваше и правеше пируети. Ървинг не можеше да не забележи мръснобялата бледност на настръхналата кожа на дребния мъж, стърчащите му ребра, факта, че е обрязан, и колко нелепо изглеждат белите бузи на задника му по време на пируетите му.
Лейтенантът се приближи, клатейки невярващо глава. Не беше в настроение да се смее, но все още беше обхванат от радостна възбуда заради намирането на Тикеркат и останалите. Попита:
— Господи Хики, какво, по дяволите, си мислите, че правите?
Помощник-калафатникът престана с пируетите си. Той вдигна мършавия си пръст към устните си, сякаш правейки знак на лейтенанта да замълчи. После се обърна и показа на Ървинг задника си, докато се навеждаше над купчината дрехи върху камъка.
„Той е полудял — помисли си лейтенантът. — Не мога да допусна Тикеркат и останалите да го видят в такова състояние.“ Зачуди се дали да не накара дребния мъж да се освести с няколко шамара и все пак да го използва като куриер, който да доведе бързо тук Фар и останалите. Ървинг беше взел със себе си няколко листа хартия и парче графит, с които би могъл да напише бележка, но те бяха останали в раницата му в долината.
— Вижте какво, господин Хики… — започна той строго.
Помощник-калафатникът се завъртя толкова рязко с протегната напред ръка, че в първия момент Ървинг реши, че той продължава безумния си танц.
Но протегната ръка на Хики имаше остър нож.
Внезапно Ървинг почувства остра болка в гърлото си. Той се опита да заговори отново, но установи, че не е в състояние да го направи. Вдигна двете си ръце към гърлото си и погледна надолу.
През дланите му преливаше кръв, която се стичаше върху гърдите му и капеше върху ботушите му.
Хики отново замахна и описа широка дъга с ножа.
Този удар разсече трахеята на Ървинг. Той падна на колене и вдигна дясната си ръка, сочейки към Хики; полезрението му изведнъж се стесни, сякаш гледаше в тъмен тунел. Джон Ървинг беше толкова изненадан, че дори не изпита гняв.
Голият Хики пристъпи напред приклекнал — с острите си колене и тънките си крайници и сухожилия сега приличаше на някакво бледо, мършаво джудже. Но Ървинг падна на една страна върху студения камък, избълва през устата си невъобразимо количество кръв и умря още преди Корнилиъс Хики да разкъса дрехите му и да започне да вършее с ножа.
38.
Крозиър
Хората му се строполиха в палатките и заспаха като мъртви веднага щом се добраха до лагера „Ужас“, но Крозиър не спа изобщо през нощта на 24 април.
Първо отиде в специалната медицинска палатка, която беше разпъната, за да има къде доктор Гудсър да направи аутопсия и да приготви тялото за погребение. Трупът на лейтенант Ървинг, бял и вкочанен след продължителното пътуване към лагера върху реквизираната от диваците шейна, почти не приличаше на човешки. Освен зейналата рана на гърлото му — толкова дълбока, че в нея се виждаше бялата кост на гръбнака, и главата беше отметната назад като закачена на разхлабена панта — младият мъж беше скопен и изкормен.
Гудсър все още беше буден и работеше над тялото, когато Крозиър влезе в палатката. Лекарят изследваше няколко органа, извадени от тялото, мушкайки ги с някакъв остър инструмент. Той вдигна глава и стрелна Крозиър със странен, замислен и почти виновен поглед. През един дълъг момент, докато капитанът стоеше над тялото, никой от двамата не промълви нито дума. Накрая капитанът отметна назад кичур руса коса, която беше паднала върху челото на Ървинг. Кичурът почти докосваше отворените, помътнели, но все още вторачени сини очи.
— Пригответе тялото за погребение утре на обяд — каза Крозиър.
— Да, сър.
Крозиър отиде в палатката, където го чакаше Фицджеймс.
Когато няколко седмици по-рано стюардът на Крозиър, трийсетгодишният Томас Джопсън, беше надзиравал натоварването и транспортирането на „капитанската палатка“ до лагера „Ужас“, Крозиър ужасно се ядоса, научавайки, че Джопсън не само е наредил да ушият два пъти по-голяма от стандартния размер палатка — капитанът беше очаквал да получи обичайната кафява холандска палатка, — но и беше заповядал на хората да преместят на острова огромното легло, няколко масивни дъбови и махагонови стола от каюткомпанията и резбованото бюро, което някога бе принадлежало на сър Джон.