— Беше ли взето нещо от личните му вещи?
— Да, сър. Господин Хики ни съобщи, че е видял как ескимосите отнемат от Джон… лейтенант Ървинг… далекогледа му и кожената раница, преди да го убият на хълма, сър. Когато ние се изкачихме там, аз видях през собствения ми далекоглед как местните ровят из раницата му и си подават далекогледа един на друг долу в долината, където сигурно се бяха спрели, след като са го убили и… осакатили.
— Имаше ли някакви следи?
— Простете, сър?
— Следи… от ескимосите… които да водят от мястото, където сте намерили тялото на лейтенанта, надолу по склона към долината, където ескимосите са ровели из вещите му?
— Ъъъ… да, сър. Така мисля, капитане. Искам да кажа, че си спомням тънката линия от следи, които тогава си мислех, че са само от Джон, но там сигурно е имало и техни. Сигурно са се изкачвали нагоре и са се спускали по склона в редица, капитане. Господин Хики каза, че са били наобиколили Джон, когато му прерязали гърлото и… направили останалите неща, сър. Каза, че не са били всичките… жената и момчето сигурно са останали долу, може би… но там били шестима или седмина диваци. Ловците, сър. По-младите мъже.
— А старецът? — попита Крозиър. — Доколкото разбирам, накрая сред убитите е имало и беззъб старец.
Ходжсън кимна.
— Беше му останал само един зъб, капитане. Не мога да си спомня дали господин Хики каза, че старецът също е бил част от групата, която е убила Джон.
— Как така първо сте се срещнали с групата на господин Фар — с разузнавателния отряд на лейтенант Ървинг, — щом сте следвали следите на ескимосите на север, лейтенант?
Ходжсън кимна бързо, сякаш изпитваше облекчение от това, че му е зададен въпрос, на който може да отговори с увереност.
— Изгубихме следите на местните и шейните някъде на около една миля южно от мястото, където лейтенант Ървинг беше нападнат. Сигурно са се движели на изток, преминали са ниските възвишения, които са частично покрити с лед, но иначе са каменисти, сър… нали знаете, замръзналият чакъл. Не можахме да открием нито човешки, нито кучешки следи в долината, затова продължихме на север, накъдето смятахме, че са се отправили ескимосите. Спуснахме се по един от хълмовете и открихме групата на Томас Фар — разузнавателния отряд на Джон, — която тъкмо привършваше обяда си. Само минута-две по-рано господин Хики се беше върнал и беше разказал какво е видял, и мисля, че ние доста уплашихме Томас и хората му… те ни взеха за ескимосите, които се връщат да ги нападнат.
— Не забелязахте ли нещо странно в поведението на господин Хики? — попита Крозиър.
— Странно ли, сър?
Крозиър чакаше безмълвно отговора.
— Ами… — продължи Ходжсън — той трепереше много силно. Като паралитик. И гласът му беше много възбуден, почти писклив. И той… ами той се смееше, сър. Кискаше се. Но това може да се очаква от човек, който току-що е видял онова, което бе видял господин Хики, нали, капитане?
— И какво е видял той, Джордж?
— Ами… — Ходжсън погледна надолу, за да се поуспокои. — Господин Хики беше разказал на гротмарсовия старшина Фар, а след това го повтори и пред мен, че тръгнал да търси лейтенант Ървинг и се изкачил на върха на хълма тъкмо навреме, за да види как шест или седем, или осем ескимоси крадат вещите на лейтенанта, пробождат го с ножовете си и го осакатяват. Господин Хики каза — той все още трепереше силно, сър, беше много разстроен, — че ги видял как отрязват интимните части на Джон.
— Вие сте видели тялото на лейтенант Ървинг само няколко минути по-късно, нали, лейтенант?
— Да, сър. То се намираше на двайсет и пет минути пеша от мястото, където групата на Фар обядваше.
— Но вие не сте започнали да треперите неконтролируемо, след като сте видели тялото, нали, лейтенант? Да треперите в продължение на двайсет и пет минути и дори повече?
— Не, сър — каза Ходжсън, като очевидно не разбираше какъв е поводът за тези въпроси. — Но повърнах, сър.
— И кога решихте да нападнете групата ескимоси и да ги избиете?
Ходжсън преглътна звучно.
— Когато забелязах през далекогледа си от върха на хълма, че ровят из чантата на Джон и си играят с далекогледа му, капитане. След като всички се изредихме да гледаме — господин Фар, сержант Тоузър и аз — и разбрахме, че ескимосите са обърнали шейната си и се канят да потеглят.
— И дадохте заповед да не се взимат пленници?
Ходжсън отново сведе поглед.