— Не, сър. Въобще не помислих за това. Просто бях толкова… вбесен.
Крозиър мълчеше.
— Но наистина казах на сержант Тоузър, че трябва да разпитаме един от ескимосите за случилото се, капитане — продължи лейтенантът. — Така че сигурно преди нападението съм предположил, че някои от тях ще оцелеят след това. Просто бях толкова… вбесен.
— Кой даде заповед за стрелба, лейтенант? Вие, сержант Тоузър, господин Фар или някой друг?
Ходжсън примигна няколко пъти много бързо.
— Не си спомням, сър. Не съм сигурен, че изобщо е била давана заповед. Помня само, че се приближихме на трийсетина ярда до тях… а може и по-малко… и аз видях как неколцина от ескимосите грабнаха харпуните или копията, или с каквото там бяха въоръжени, а в следващия миг всички в строя ни вече стреляха, презареждаха оръжията и отново стреляха. А местните тичаха, а жените пищяха… старата жена виеше като… като онези баншита, за които сте ни разказвали, капитане… висок, пронизващ, протяжен вой… дори след като я улучиха няколко куршума, тя продължаваше с това ужасно пищене. После сержант Тоузър се приближи до нея с пистолета на Джон и… всичко се случи много бързо, капитане. Никога досега не съм участвал в нещо такова.
— Нито пък аз — каза Крозиър.
Фицджеймс мълчеше. Той беше герой в няколко кървави сухоземни кампании по време на Опиумните войни. Погледът му беше сведен надолу, изглеждаше потънал в собствените си мисли.
— Ако сме допуснали някакви грешки, сър — каза Ходжсън, — аз поемам пълната отговорност. Аз бях най-старшият офицер в двете групи след смъртта на Джо… на лейтенант Ървинг. Цялата отговорност е моя, сър.
Крозиър го погледна. Капитанът можеше да почувства студената безстрастност на собствения си поглед.
— Наистина сте били единственият офицер, лейтенант Ходжсън. За щастие или нещастие, цялата отговорност е била и все още е ваша. След около четири часа искам да поведа отряд към мястото на убийството на лейтенант Ървинг и стрелбата срещу ескимосите. Ще потеглим под светлината на фенери и ще следваме дирите на шейната ви, но искам да сме стигнали на мястото до изгрев-слънце. Вие и господин Фар ще бъдете единствените от участниците в днешните събития, които ще тръгнат с нас. Така че поспете, нахранете се и бъдете готов за тръгване в седем часа.
— Да, сър.
— И ми изпратете помощник-калафатника Хики.
39.
Гудсър
От личния дневник на доктор Хари Д. С. Гудсър.
Вторник, 25 април 1848 г.
Лейтенант Ървинг много ми допадаше. Той оставяше впечатлението за порядъчен и внимателен млад мъж. Не го познавах много добре, но по време на всичките тези тежки месеци — особено през седмиците, в които прекарвах времето си не само на „Еребус“, но и на „Ужас“ — аз нито веднъж не видях лейтенанта да се измъква от задълженията си, да разговаря грубо с моряците или да се обръща към тях или към мен по друг начин освен внимателно и с професионална учтивост.
Знаех, че капитан Крозиър е изключително дълбоко потресен от тази загуба. Той беше толкова блед, когато пристигна в лагера някъде след два часа тази нощ, че аз бях готов да заложа професионалната си репутация на това, че не е възможно човек да бъде по-блед. Но капитанът пребледня още повече, когато научи страшната новина. Дори устните му станаха бели като паковия лед, който беше пред очите ни през по-голямата част от последните три години.
Ала колкото и да харесвах и уважавах лейтенант Ървинг, аз трябваше да изпълня професионалните си задължения и да потисна всички спомени за нашите дружески отношения.
Свалих от трупа остатъците от облеклото на лейтенант Ървинг — копчетата бяха откъснати от всичките пластове дрехи, като се започне от жилетката и се приключи с дългото му бельо, а пропитата в тъканите кръв беше замръзнала и ги бе превърнала в твърда като желязо, набръчкана маса — и наредих на помощника ми Хенри Лойд да ми помогне да измия тялото на лейтенанта. Водата, получена от разтопяването на лед и сняг — за което помощниците на господин Дигъл използваха част от въглищата, донесени от корабите, — беше адски ценна, но ние бяхме длъжни да окажем на младия Ървинг тази чест.
На мен, разбира се, не ми се наложи да направя обичайния си разрез във формата на преобърнато Y от тазовите кости до пъпа, тъй като убийците на лейтенант Ървинг се бяха погрижили за това.