В процеса на работа, както обикновено, си водех записки и правих скици с болящите ме от студа пръсти. Причината за смъртта не беше загадка. Раната на шията на лейтенант Ървинг бе нанесена от поне два силни удара с гладко острие и той беше умрял от загуба на кръв. Сериозно се съмнявам, че в тялото на злочестия млад офицер бе останала и една пинта кръв.
Трахеята и ларинксът му бяха разсечени и по шийните прешлени се забелязваха вдлъбнатините от острието.
Стомашната му кухина беше разтворена чрез многократно разрязване с късо острие през кожата, плътта и съединителната тъкан и почти всичките му горни и долни черва бяха изрязани и извадени от тялото. Далакът и бъбреците на лейтенант Ървинг също бяха разрязани с някакъв остър предмет или предмети. Черният му дроб липсваше.
Пенисът на лейтенанта беше ампутиран приблизително на един инч над основата си и също липсваше. Скротумът му бе разрязан по средата и тестисите му бяха изрязани. За разрязването на мъдната торбичка, надсеменника и серозната обвивка са били необходими многократни движения с острието. Възможно е на този етап ножът на убиеца да се е притъпил.
Въпреки че тестисите липсваха, остатъците от семеотводните канали, уретрата и значителна част от съединителната тъкан в основата на пениса се бяха запазили.
Макар по тялото на лейтенант Ървинг да се забелязваха множество синини — много от тях бяха съвместими със симптомите на развиващ се скорбут, — никъде другаде не се виждаха сериозни рани. Интересно, че на ръцете до лактите и по дланите му не се забелязваха разрези, свидетелстващи, че се е отбранявал.
По всичко личеше, че лейтенант Ървинг е бил нападнат абсолютно неочаквано. Убиецът или убийците му бяха прерязали гърлото, без той да има и най-малката възможност да се защити. Известно време им беше отнело изкормването и ампутирането на интимните му части чрез повтарящи се режещи движения.
При подготвянето на тялото на лейтенанта за погребението, определено за днес, аз заших врата и гърлото, доколкото беше възможно — след като подплатих с известно количество подлежаща на разлагане влакнеста материя (сгънат пуловер от собствената раница на лейтенанта с личните му принадлежности) коремната му кухина, за да не изглежда тя хлътнала под униформата, когато мъжете се изреждат да му отдават почит, — и се приготвих да зашия колкото се може по-добре и коремната кухина (голяма част от тъканта бе унищожена или липсваше).
Ала в последния момент се поколебах и реших да направя нещо необичайно.
Разтворих стомаха на лейтенант Ървинг.
Аутопсията не го изискваше. Нямаше никакво съмнение какво е причинило смъртта на младия лейтенант. Нямаше повод да проверявам за патологични или хронични заболявания — всички ние страдахме от скорбут в една или друга степен и умирахме бавно от глад.
Но въпреки това аз разтворих стомаха. Той изглеждаше странно раздут — повече, отколкото би се увеличил в резултат на действията на бактериите и причинените от тях процеси на гниене в този изключително студен климат — и никоя аутопсия не можеше да бъде смятана за приключила без изследването на подобна аномалия.
Стомахът му беше пълен.
Скоро преди смъртта си лейтенант Ървинг беше погълнал значително количество тюленово месо с кожа и много лой. Храносмилателният процес едва беше успял да започне.
Ескимосите го бяха нахранили, преди да го убият.
Или може би лейтенант Ървинг беше разменил далекогледа, чантата си и няколко лични предмети за тюленово месо и лой.
Ала това не беше възможно, тъй като помощник-калафатникът Хики беше докладвал, че е видял как ескимосите убиват и ограбват лейтенанта.
Тюленовото месо и рибата бяха на ескимоската шейна, която господин Фар беше използвал, за да докара тялото на лейтенант Ървинг обратно. Фар беше докладвал, че са изхвърлили доста предмети — кошници, някакви готварски съдове, предмети, които са били подредени и привързани над тюленовото месо и рибата, — за да могат добре да нагласят тялото на лейтенанта върху леката шейна. „Искахме да го настаним колкото се може по-удобно“ — беше казал сержант Тоузър.
Значи ескимосите първо са му предложили от храната си, дали са му известно време да я изяде — а може би дори и да я смели, — след което отново са си опаковали шейната, преди да го нападнат с такава жестокост.
Да се отнесеш с някого като с приятел, а след това да го убиеш и така да го осакатиш — възможно ли е да се повярва, че съществува толкова вероломна, злобна и варварска раса?