Томас Бланки се ухили свирепо и стисна здраво в зъбите си дръжката на студената лула.
46.
Крозиър
Единственото нещо, което караше Франсис Роудън Мойра Крозиър да продължава да върви напред през десетата седмица от началото на похода, беше синият пламък в гърдите му. Колкото по-изтощено, опустошено и болно ставаше тялото му, толкова по-горещо и ярко се разгаряше пламъкът. Той знаеше, че това не е просто някаква метафора, изразяваща решителността му. Нито пък е обикновен оптимизъм. Синият пламък в гърдите му се промъкваше към сърцето му като някое чуждо същество, дълбаеше го бавно като болест, концентрираше се вътре в него като почти ненужна сърцевина на увереността, че той ще направи всичко възможно, за да оцелее. Всичко.
Понякога Крозиър е готов да започне да се моли синият пламък просто да загасне, за да може той да се примири с неизбежното, да легне на земята и да придърпа замръзналата тундра върху себе си като дете, готвещо да подремне сладко под одеялото.
Тази сутрин за пръв път от месец не бяха потеглили с шейните и лодките от мястото, където бяха спрели. И криво-ляво бяха разпънали голямата палатка на лазарета, макар и да не си направиха труда да разпъват големите палатки на столовите. Болничен лагер — така нарекоха хората това иначе с нищо незабележително място край малък залив на южния бряг на Земята на крал Уилям.
За последните две седмици бяха прехвърлили труднопроходимите ледове на огромния залив, дълбоко врязан във вътрешната страна на носа, който през всичките тези седмици, докато го прекосяваха в югозападна посока, им се струваше, че ще продължи безкрайно. Ала сега отново се канеха да поемат на югоизток покрай бреговата линия по вътрешната страна на носа, а после и на изток — правилната посока, ако искаха да се доберат до реката на Бак.
Крозиър беше взел за похода своя секстант и теодолита си, лейтенант Литъл също имаше секстант, разполагаха и с инструмента на покойния Фицджеймс като резерва, но никой от двамата офицери не беше използвал от седмици уредите, за да определи местоположението на отряда по слънцето или по звездите. Ако Земята на крал Уилям беше полуостров, както смятаха повечето от полярните изследователи, включително и старият командир на Крозиър, Джеймс Кларк Рос, тогава бреговата линия щеше да ги отведе до устието на реката на Бак. А ако беше остров — както предполагаше лейтенант Гор и подозираше Крозиър, — тогава скоро щяха да видят континента на юг от тях, да прекосят протока — който би трябвало да е тесен — и пак да стигнат до устието на реката.
Във всеки случай Крозиър — който се задоволяваше с това да следва бреговата линия, тъй като нямаха друг избор и за момента не извършваха навигационни изчисления — смяташе, че се намират на около деветдесет мили от устието на реката на Бак.
През този поход бяха преодолявали средно по малко повече от миля на ден. В някои дни изминаваха по три или четири мили, което караше Крозиър да си спомня за фантастичната скорост, с която бяха извършили прехода от корабите до лагера „Ужас“ през леденото море, но в други дни — когато им се налагаше да мъкнат шейните по-скоро през камъни, отколкото по леда, да преминават по бродове през потоци, а веднъж и през истинска река; когато излизаха на морския лед, ако брегът е станал твърде каменист; когато духаше силен вятър; когато броят на болните и неспособни да теглят шейните станеше по-голям от обичайното, и в края на краищата те се качваха на лодките, правейки още по-голям товара на другарите им, които оставаха на крака по шестнайсет часа на ден, пренасяйки първо четирите велбота и един от катерите, а после и останалите три катера и двата пинаса — успяваха да преодолеят само по няколкостотин ярда разстояние.
На 1 юли, след много седмици топло време, студът и снегът се завърнаха с пълната си сила. Откъм югоизток се разрази виелица, която духаше право в очите на мъжете, теглещи шейните. Всички извадиха от натрупаните в лодките вързопи връхните си дрехи и уелските си перуки. Към тежестта на шейните с лодките се прибавиха стотици фунтове сняг. На тежко болните, возени в лодките, им се наложи да се крият на завет под покривалата на платната.