— Лейтенант, по какъв начин смятате да съберете двайсет и трима души в една лодка? Дори и да откраднете един от велботите, в него ще се съберат само десет или дванайсет от вас, с минимално количество припаси. Или разчитате, че десет или дванайсет души от групата ви ще умрат, преди да се доберете до лагера? А те ще умрат, знаете това. Много повече от десет.
— В лагера „Ужас“ останаха малки лодки — каза Синклер, пристъпвайки напред и заемайки агресивна поза. — Ще вземем един велбот и ще се доберем до кораба с него и с яловете.
Крозиър го зяпна за момент, а после избухна в смях.
— Наистина ли смятате, че ледът на северозапад от Земята на крал Уилям се е разчупил? Това ли си мислите, глупаци?
— Да — отговори лейтенант Ходжсън. — На кораба остана храна. Много консерви. И ще можем да плаваме…
Крозиър отново се разсмя.
— Бихте заложили живота си на предположението, че ледът това лято се разтворил достатъчно, за да може „Ужас“ да плава, и че корабът просто ще ви чака да пристигнете там с лодките си? И са се отворили канали по целия път, който изминахме на юг? Триста мили свободна за плаване вода? И то през зимата, когато ще се добере дотам, ако изобщо успеете да се доберете?
— Според нас този план има по-големи шансове за успех от вашия! — извика стюардът на оръжейната Ричард Ейлмър. Мургавото лице на дребния мъж се беше изкривило от ярост, страх, негодувание и нещо като възторг от съзнаването, че най-после е ударил и неговият час.
— Почти ми се иска да дойда с вас… — започна Крозиър. Ходжсън примигна няколко пъти. Някои от мъжете се спогледаха. — Само за да видя физиономиите ви, когато, осъществявайки този ваш план с по-големи шансове на успех, прекосите паковия лед и торосите само за да откриете, че „Ужас“ е смазан от ледовете, както се случи с „Еребус“ през март.
Той помълча няколко секунди, давайки възможност на хората да си представят тази картина, след което продължи с по-тих глас:
— За Бога, попитайте господин Хъни или господин Уилсън, или господин Годард, или лейтенант Литъл в какво състояние беше шпангоутът. В какво състояние беше рулят. Попитайте първи помощник-капитан Томас колко зле беше обшивката още през април… а сега е юли, глупаци. Ако ледът около кораба се е разтопил поне малко, „Ужас“ сигурно вече е потънал. А и да не е, можете ли вие двайсет и тримата да се закълнете, че ще успявате да изпомпвате водата през цялото време, докато водите кораба из лабиринта от канали? И дори да се върнете там за половината от времето, което ни отне да дойдем тук от лагера „Ужас“, зимният студ отново ще е затворил каналите. И как смятате да намерите пътя през ледовете, ако корабът може да плава, ако не е потънал и ако вие не умрете от умора от денонощното изпомпване на водата?
Крозиър огледа тълпата.
— Не виждам тук господин Рийд. Той замина с разузнавателния отряд на лейтенант Литъл. Без ледови лоцман ще ви е много трудно да намерите пътя през ледената кора, паковия лед и айсбергите. — Крозиър поклати глава заради нелепостта на всичко това и са изсмя, сякаш мъжете бяха дошли да му разкажат някоя особено добра шега, а не за да извършат метеж. — Връщайте се към задълженията си… веднага — изръмжа той. — Няма да забравя, че бяхте достатъчно глупави, за да дойдете при мен с тази идея, но ще се постарая да забравя тона ви и факта, че дойдохте тук като шайка метежници, а не като лоялни служещи във военноморския флот на Нейно величество, желаещи да разговарят с капитана си. А сега се махайте оттук.
— Не — обади се Корнилиъс Хики от задните редици на тълпата с глас, достатъчно силен и рязък, за да удържи колебаещите се мъже на мястото им. — Господин Рийд ще дойде с нас. Както и останалите.
— И защо да го правят? — попита Крозиър, пронизвайки с поглед приличащото на невестулка човече.
— Няма да имат друг избор — каза Хики.
Той дръпна за ръкава Магнъс Менсън и двамата пристъпиха напред, минавайки покрай видимо разтревожения Ходжсън.
Крозиър реши, че ще застреля първо Хики. Ръката му в джоба стискаше пистолета. Дори нямаше да изважда пистолета от шинела си за първия изстрел. Щеше да простреля Хики в корема, когато се приближи на три крачки разстояние, и после щеше да извади пистолета от джоба си и да се опита да застреля великана в средата на челото. Нямаше гаранция, че куршум в тялото ще повали Менсън.
Сякаш в отговор на мислите на Крозиър за стрелба откъм брега проехтя изстрел.