Всички освен капитана и помощник-калафатника се обърнаха, за да видят какво става. Крозиър нито за миг не откъсна поглед от Хики. Двамата мъже обърнаха глави едва когато до тях долетяха виковете.
— Открита вода!
Това беше лейтенант Литъл и отрядът му, връщащи се от паковия лед — ледовият лоцман Рийд, боцманът Джон Лейн, Хари Пеглър и още пет-шест мъже, всичките въоръжени с пушки или мускети.
— Открита вода! — извика Литъл отново. Той размахваше двете си ръце, докато крачеше по каменистия бряг, явно без изобщо да се досеща за драмата, разиграла се пред капитанската палатка. — На не повече от две мили на юг! Канали, достатъчно широки за лодките. Продължават много мили на изток! Открита вода!
Хики и Менсън отстъпиха в редиците ликуващи мъже, където само преди половин минута имаше тълпа от метежници. Някои от хората се хвърлиха да се прегръщат. Рубен Мейл имаше такъв вид, сякаш е готов да повърне при мисълта какво се е канел да направи, а Робърт Синклер седна на един нисък камък, като че ли краката му внезапно са се подкосили. Някога силният духом марсов старшина закри лицето си с мръсните си ръце и се разрида.
— Връщайте се в палатките си и към задълженията си — каза Крозиър. — След час ще започнем да товарим лодките.
47.
Пеглър
Намиращите се в Болничния лагер мъже нямаха търпение да тръгнат на път още десет минути след завръщането на отряда на лейтенант Литъл с известието за открита вода, но измина още един ден, преди да успеят да съберат палатките, и още два дни, преди лодките най-накрая да се плъзнат от леда в черната вода южно от Земята на крал Уилям.
Отначало им се наложи да изчакат завръщането на всички останали ловни и разузнавателни отряди, а някои от тях се върнаха след полунощ, и измъчените участници в тях с усилие се добраха до палатките си в мътножълтия арктически сумрак и рухнаха в спалните си чували, дори без да са научили новините. Ловците донесоха съвсем малко дивеч — макар че бяха видели няколко тюлена и безуспешно бяха стреляли по тях, — ала отрядът на Томпсън беше убил арктическа лисица и няколко бели зайци, а отрядът на сержант Тоузър се върна с няколко бели яребици.
На сутринта на 5 юли, сряда, шатрата на лазарета почти опустя, защото всички, способни да стоят на краката си, искаха да вземат участие в подготовката за отпътуването.
През последната седмица Джон Бриджънс беше заел мястото на починалите Хенри Лойд и Том Бланки като помощник на доктор Гудсър и стюардът беше наблюдавал предния следобед опита за метеж, застанал до лекаря на вратата на палатката на лазарета. Именно Бриджънс описа цялата сцена на Хари Пеглър, който се почувства още по-зле, отколкото вече беше, когато узна, че неговият колега от „Еребус“, марсовият старшина Робърт Синклер, се е присъединил към бунтовниците. Що се отнася до Рубен Мейл, той го познаваше като човек, на когото може да се разчита, със силна воля. Много силна воля.
Пеглър изпитваше единствено презрение към Ейлмър, Хики и присламчилите се към тях. Според него всички те бяха ограничени и — с изключение на Менсън — лишени от чувство за лоялност, а иначе с големи претенции.
В четвъртък, на 6 юли, те за пръв път от повече от два месеца излязоха на паковия лед. Повечето от тях вече бяха забравили колко мъчително беше тегленето на шейните по морския лед — дори тук, под прикритието на Земята на крал Уилям и широкия залив, който току-що бяха заобиколили. По пътя им все още имаше многобройни тороси, през които се налагаше да прекарват десетте лодки. Плъзгачите на шейните се движеха много по-трудно по морския лед, отколкото по снега и леда на брега. Тук нямаше нито низини, в които да се подслонят, нито ниски хълмове, нито дори случайни скални блокове, зад които да се скрият от вятъра. Тук нямаше потоци, от които да се напият с вода. Снежната буря продължаваше и югоизточният вятър непрекъснато се усилваше, духайки право в лицата им, докато те мъкнеха лодките към откритата вода, която отрядът на лейтенант Литъл беше намерил на две мили от лагера.
През първата нощ бяха толкова изтощени, че дори не разпънаха палатките, а просто постлаха няколко платнища откъм подветрената страна на лодките и се сбутаха върху тях в триместните си спални чували през няколкото часа на летния арктически полумрак.
Въпреки бурята, вятъра и трудностите в придвижването по паковия лед те, ентусиазирани и получили нов прилив на енергия, преодоляха двете мили до късната сутрин на петъка, 7 юли.