На северозападния край на откритата вода имаше още три подобни кървави петна. При това третото изглеждаше така, сякаш някой е бил изяден на десет фута от ръба на леденото поле. Там бяха останали кости от крака, няколко оглозгани ребра, разкъсана ципа, която можеше да е човешка кожа, и парчета от дрехи, но не видяхме череп или нещо, по което да разпознаем жертвата.
— Качете ме на леда, господин Кауч — казах аз. — Ще проуча останките.
Така и направих. Навсякъде другаде по света освен в Арктика при подобни обстоятелства над червеното месо и мускулите щяха да кръжат рояци мухи, да не говорим за купчината черва, изглеждаща като леко засипана от навалелия сняг къртичина. Ала тук цареше пълна тишина, нарушавана само от тихото свистене на северозападния вятър и стоновете на леда.
Извиках към лодката — моряците бяха извърнали лица, — че е невъзможно да разпозная останките. Дори по няколкото къса от дрехи не можеше да се разпознае жертвата. На мястото на касапницата не беше останала нито главата, нито ботушите, нито дланите, нито краката, нито дори туловището с изключение на оглозганите ребра, част от гръбначния стълб и половината тазова кост.
— Останете на мястото си, господин Гудсър — извика Кауч. — Ще изпратя при вас Марк и Тадман с празна торба от патрони, за да сложите в нея останките на клетника. Капитан Крозиър ще иска да ги погребем.
Работата беше изключително неприятна, но я свършихме бързо. В края на краищата наредих на двамата моряци да сложат в торбата саван само ребрата и половината тазова кост. Гръбнакът беше замръзнал в леда, а останалите вътрешности бяха твърде отвратителни, за да се занимаваме с тях.
Тъкмо се бяхме отблъснали от леда и плавахме покрай южния край на откритата вода, когато се разнесе вик откъм северната й страна.
— Човек! — извика някой от моряците. — Намерихме човек!
Със сигурност сърцата на всички ни биеха учестено, докато Кумс, Макънви, Фериър, Тадман, Марк и Джоунс гребяха усилено, а кормчията Франсис Покок насочваше лодката към плосък айсберг с размерите на игрище за крикет, който дрейфуваше в центъра на тези няколкостотин акра открита вода сред ледовете. Всички ние искахме — всички ние имахме нужда — да намерим някой жив от лодката на лейтенант Литъл.
Уви, това нямаше да се случи.
Капитан Крозиър, който вече беше върху айсберга, ме повика да видя тялото, лежащо там. Признавам си, че изпитах лека досада — като че ли капитанът не можеше да установи смъртта, без да ме кара да оглеждам поредното мъртво тяло. Бях страшно уморен.
Оказа се, че там лежи Хари Пеглър, почти напълно гол — само по бельо, — сгърчен върху леда, свил колене към брадичката си, сякаш беше прекарал последните мигове от живота си, неистово опитвайки се да се сгрее.
Сините му очи бяха отворени и замръзнали. Плътта му беше посиняла и твърда като мрамор.
— Сигурно е доплувал до айсберга, успял е да се изкатери върху него и е измръзнал — предположи тихо господин Девьо. — Тварта от ледовете не го е хванала и не го е наранила.
Капитан Крозиър само кимна. Знаех, че той харесваше Хари и много разчиташе на него. Аз също харесвах марсовия старшина. Повечето от нас го харесваха.
В следващия момент видях накъде гледа Крозиър. Целият покрит с навалял сняг айсберг — особено около трупа на Хари Пеглър — беше покрит с огромни отпечатъци от лапи с ясно очертани нокти. Приличаха на следи от бяла мечка, само че бяха три или четири пъти по-големи.
Създанието беше обиколило многократно Хари. Наблюдавало е как клетият господин Пеглър трепери и умира? Наслаждавало се е на гледката? Нима последното, което е видял Хари Пеглър, е било ужасното бяло чудовище, надвесило се над него и вторачило немигащите си очи? Но защо тварта не беше изяла приятеля ни?
— Звярът е ходил на два крака през цялото време, докато е бил върху айсберга — беше единственото, което промълви капитан Крозиър.
Останалите хора мъже от лодките се приближиха, носейки парче платно.
Нямаше друг изход от езерото освен бързо замръзващия канал, от който бяхме доплавали. След като обиколихме два пъти откритата вода — пет от лодките плаваха по часовниковата стрелка, а четири в обратна посока, — ние открихме само тесни заливчета, пукнатини в леда и още две кървави ивици на места, където, изглежда, хора от екипажа на разузнавателната ни лодка са се опитали да се качат на леда и да избягат, но са били хванати и смъкнати обратно във водата. Там, слава Богу, намерихме само сини парцали, но не и останки от тела.