Магнъс Менсън хвърли телата на Лейн и Годард на леда пред своя господар Корнилиъс Хики.
— Живи ли са? — изхриптя Крозиър. Томпсън продължаваше да държи ръцете на капитана зад гърба му, но сега, когато срещу Крозиър бяха насочени дулата на две пушки, беше свалил ножа от гърлото му.
Хики се наведе напред, сякаш за да огледа мъжете, и с две плавни, леки движения им преряза гърлата с ножа, който внезапно се беше появил в ръката му.
— Вече не са живи, господин Велики и Всемогъщи Крозиър — каза помощник-калафатникът.
Кръвта, която се изливаше върху леда, изглеждаше черна на лунната светлина.
— Този способ ли използва, за да заколиш Джон Ървинг? — попита Крозиър с треперещ от ярост глас.
— Майната ти — каза Хики.
Крозиър погледна към Робърт Голдинг.
— Надявам се, че си получил своите трийсет сребърника.
Голдинг се изкиска.
— Джордж — обърна се помощник-калафатникът към Томпсън, който стоеше зад капитана. — Крозиър носи пистолет в десния джоб на шинела си. Извади го. Дики, донеси ми пистолета. Ако Крозиър мръдне, убий го.
Томпсън извади пистолета, докато Ейлмър държеше капитана под прицела на присвоената пушка. После се приближи до другаря си, взе пистолета и кутията с патрони, които Томпсън беше открил, и отстъпи назад с отново вдигната пушка. Той прекоси огряното от лунна светлина пространство и подаде пистолета на Хики.
— Всички тези страдания, съпътстващи съществуването — каза внезапно доктор Гудсър. — Защо хората непрекъснато добавят нови към тях? Защо представителите на нашия вид винаги трябва да поемат докрай дадените ни от Бог нещастие, ужас и тленност, а след това допълнително да влошат нещата? Можете ли да отговорите на този въпрос, господин Хики?
Помощник-калафатникът, Менсън, Ейлмър, Томпсън и Голдинг погледнаха към лекаря така, сякаш той бе започнал да говори на арамейски.
Същото направи и единственият друг жив човек там, Франсис Крозиър.
— Какво искаш, Хики? — попита Крозиър. — Освен да убиеш още няколко добри мъже, за да се запасиш с месо за похода?
— Искам да си затвориш шибаната уста и да умреш бавно и мъчително — отвърна Хики.
Робърт Голдинг се заля в идиотски смях. Цевите на пушката, която стискаше в ръцете си, барабаняха по гърба на Крозиър.
— Господин Хики — каза Гудсър, — предполагам разбирате, че никога няма да ви помогна при дисекцията на моите другари.
Хики оголи ситните си зъби под лунната светлина.
— Ще ми помогнеш, докторе. Гарантирам ти го. Или ще ни гледаш как режем парчета от теб едно по едно, а след това те храним със собственото ти месо.
Гудсър не каза нищо.
— Том Джонсън и останалите ще ви намерят — каза Крозиър, без да отмества поглед от лицето на Корнилиъс Хики.
Помощник-калафатникът се изсмя.
— Джонсън вече ни намери, Крозиър. По-точно ние го намерихме.
Той протегна ръка зад себе си и измъкна една конопена торба от снега.
— Как обичаше да наричаш Джонсън насаме, крал Крозиър? Твоята силна дясна ръка? Ето я. — Той подхвърли една гола и окървавена дясна ръка, отрязана точно над лакътя, и я проследи с поглед как пада в краката на Крозиър.
Капитанът не я погледна.
— Нещастна жалка плюнка такава. Ти си — и винаги си бил — нищожество.
Лицето на Хики се изкриви, лунната светлина го променяше в нещо нечовешко. Тънките му устни се разтегнаха, оголвайки дребните му зъби в гримаса, каквато можеше да се види само при жертвите на скорбута в предсмъртните им часове. В очите му проблясваше нещо по-силно от безумие, нещо повече от обикновена омраза.
— Магнъс — каза Хики, — удуши капитана. Бавно.
— Добре, Корнилиъс — каза Магнъс Менсън и затътри крака напред.
Гудсър се опита да изтича напред, но Голдинг го хвана бързо с едната си ръка, а с другата притисна пушката към главата му.
Крозиър не помръдна и едно мускулче, докато великанът пристъпваше тромаво към него. Когато сянката му падна върху капитана и върху Джордж Томпсън, който го държеше, последният леко отстъпи назад. Крозиър залитна заедно с него, след което рязко се дръпна напред, освободи лявата си ръка и бръкна в левия джоб на шинела си.
Голдинг едва не натисна спусъка, което щеше да отнесе половината череп на Гудсър — толкова силно се стресна, когато от джоба на капитанския шинел избухна пламък и приглушеният гръм на два изстрела се понесе над леда и се отрази в гората от ледени върхове.