— Опа — каза Магнъс Менсън, вдигайки бавно ръце към корема си.
— Дявол да го вземе — рече спокойно Крозиър. Той беше стрелял по невнимание и през двете цеви на двузарядния пистолет.
— Магнъс! — извика Хики и се хвърли към великана.
— Мисля, че капитанът ме простреля, Корнилиъс — каза Менсън. В гласа му прозвуча смущение и леко недоумение.
— Гудсър — извика Крозиър, възползвайки се от всеобщото объркване. Капитанът рязко се завъртя, изрита Томпсън с коляно в слабините и се освободи. — Бягай!
Лекарят се опита. Той се дърпаше, блъскаше и почти успя да се освободи от хватката на младия Голдинг, но младежът го препъна, събори го по корем, затисна гърба му с коляно и допря двуцевната пушка към тила на Гудсър.
Крозиър се отдалечаваше с големи скокове към ледената гора.
Хики спокойно взе пушката на Ричард Ейлмър, прицели се и стреля през двете цеви.
Върхът на един леден издатък се пръсна на парчета и се посипа надолу в същия момент, в който Крозиър падна по корем на земята и започна да се плъзга по леда и тънкия слой от собствената си кръв.
Хики върна оръжието на Ейлмър, разкопча куртката и жилетката на Менсън и разкъса ризата му и мръсното бельо.
— Доведи тук шибания доктор — изкрещя той на Голдинг.
— Не боли много, Корнилиъс — изръмжа Магнъс Менсън. — По-скоро ме гъделичка.
Голдинг изблъска към него Гудсър. Лекарят си сложи очилата и огледа двете дупки от куршуми.
— Не съм сигурен, но ми се струва, че двата малокалибрени куршума не са успели да пробият подкожната мазнина на господин Менсън, да не говорим за мускулната тъкан. Боя се, че това са само две незначителни повърхностни рани. Сега мога ли да прегледам капитан Крозиър, господин Хики?
Хики се изсмя.
— Корнилиъс! — изкрещя Ейлмър.
Крозиър, оставяйки след себе си кървава следа и късчета от връхните си дрехи, се беше вдигнал на четири крака и пълзеше към гъстите сенки на върховете на глетчери. Сега с усилие се изправи на крака и залитайки като пиян, пое към ледените колони.
Голдинг се изкиска и вдигна пушката си.
— Не! — изкрещя Хики. Той измъкна от джоба си големия пистолет на Крозиър и внимателно се прицели.
На двайсет фута от ледените върхове Крозиър погледна назад през рамото си.
Хики стреля.
От удара на куршума Крозиър се завъртя на място и падна на колене. Тялото му омекна, но той напрегна сили и опря едната си ръка в леда, опитвайки се да се изправи.
Хики направи пет крачки напред и отново стреля.
Крозиър беше отхвърлен назад и падна по гръб с вдигнати колене.
Хики направи още две крачки, прицели се и отново стреля. Единият крак на Крозиър потрепна и се изпъна на леда, когато куршумът проби капачката или мускулите под коляното. Капитанът не издаде нито звук.
— Корнилиъс, скъпи. — Магнъс Менсън говореше с хленчещия тон на ранено дете. — Коремът започва да ме боли.
Хики се обърна.
— Гудсър, дай му нещо за болката.
Лекарят кимна. Когато заговори, гласът му звучеше много тихо, много напрегнато и съвършено безстрастно.
— Нося цяло шише от пудрата на Томас Доувър, получена от растението кока, която понякога наричат кокаин. Ще го дам на Менсън. Всичкото, ако искате. Заедно с глътка мандрагора, лауданум и морфин. Това ще спре болката. — Той посегна към медицинската си чанта.
Хики вдигна пистолета и се прицели в лявото око на лекаря.
— Ако някое от твоите лекарства разболее Магнъс или ако извадиш от шибаната си чанта скалпел или някакъв друг режещ инструмент, кълна се в Бога, че ще те прострелям в топките и няма да ти позволя да умреш, докато не ги изядеш. Разбра ли, докторе?
— Разбрах — отвърна Гудсър. — Но всичките ми следващи действия ще бъдат в съгласие с Хипократовата клетва. — Той извади едно шишенце и лъжичка и отмери малка доза от течния морфин. — Изпий това — каза той на гиганта.
— Благодаря, докторе — рече Магнъс Менсън и шумно преглътна лекарството.
— Корнилиъс! — извика Томпсън, сочейки с пръст.
Крозиър беше изчезнал. Кървавата следа водеше към ледените колони.
— О, мамка му — рече помощник-калафатникът и въздъхна. — Тоя задник започва прекалено да ми лази по нервите. Дики, презареди ли? — Докато задаваше въпроса, Хики презареждаше пистолета.