— Да — отвърна Ейлмър, повдигайки пушката.
— Томпсън, вземи пушката, която донесох, и остани тук при Магнъс и доктора. Ако добрият доктор направи нещо, което не ти хареса — дори да пръдне без разрешение, — простреляй го в топките.
Томпсън кимна. Голдинг се изкиска. Хики със своя пистолет и въоръжените Голдинг и Ейлмър с техните пушки тръгнаха бавно по обляния в лунна светлина лед, а след това предпазливо вкупом влязоха в гората от ледени колони и сенки.
— Трудно ще го намерим тук — прошепна Ейлмър, когато пристъпиха в мрака, прорязван от ивици лунна светлина.
— Не мисля така — каза Хики и посочи към широката кървава следа, водеща право напред между ледените колони като телеграфен код от черни точки и линии.
— Той все още има малкия пистолет — прошепна Ейлмър, придвижвайки се предпазливо между върховете на глетчери.
— Майната му на него и на пистолета му — каза Хики и закрачи право напред, като от време на време се подхлъзваше по леда и кръвта.
Голдинг се изкиска силно.
— Майната му на него и на пистолета му — пропя той и отново се изхили.
Кървавата следа свърши след около четирийсет фута, до черната полиния. Хики се хвърли напред и погледна надолу, където хоризонталните червени следи се превръщаха във вертикални следи, спускащи се надолу по отвесната осемфутова ледена стена.
— Ох, мамка му, мамка му! — изкрещя Хики, крачейки напред-назад. — Исках да пусна последния куршум във физиономията на великия и неповторим капитан, докато го гледам, мамка му! Той ми открадна удоволствието.
— Погледнете, господин Хики, сър — каза Голдинг, кискайки се.
Той посочи към нещо, приличащо на човешко тяло, плаващо с лицето надолу в тъмната вода.
— Това е просто шибан шинел — каза Ейлмър, който беше излязъл предпазливо от сенките с насочено напред оръжие.
— Само шибан шинел — повтори Робърт Голдинг.
— Значи се е удавил — каза Ейлмър. — Не е ли време да се махаме оттук, докато Девьо или някой друг не е дошъл заради изстрелите? До останалите от групата има два дни път, а преди да си тръгнем, трябва да нарежем труповете.
— Никой никъде няма да ходи все още — каза помощник-калафатникът. — Крозиър може да е жив.
— Целият надупчен и без шинел? — попита Ейлмър. — Погледни му шинела, Корнилиъс. Изстрелите са го разкъсали на парцали.
— Може да е още жив. Трябва да се уверим, че не е. Може пък тялото да изплува на повърхността.
— Какво смяташ да правиш? — попита Ейлмър. — Да стреляш по мъртвото тяло?
Хики рязко се обърна към мъжа и го изгледа така, че много по-високият Ейлмър отстъпи назад.
— Да — каза Корнилиъс Хики. — Точно това смятам да направя. — След което излая на Голдинг: — Доведи тук Томпсън, Магнъс и доктора. Ще завържем доктора здраво за някой от върховете на глетчери, докато аз, Ейлмър и Томпсън претърсваме наоколо, а ти ще наглеждаш Магнъс и ще нарежеш Лейн и Годард на удобни за пренасяне парчета.
— Аз ли ще ги режа? — извика Голдинг. — Ти ми каза, че затова сме хванали Гудсър, Корнилиъс! Той трябва да върши цялото рязане, не аз.
— Гудсър ще се занимава с това по-нататък, Боби — каза Хики. — Тази вечер ще трябва да го направиш ти. Все още не можем да се доверим на доктор Гудсър… не и докато не го отведем при нашите хора, на много мили оттук. Бъди добро момче и върви доведи доктора, вържи го здраво за някой глетчеров връх, като използваш най-добрия си възел, и кажи на Магнъс да донесе труповете тук, за да ги нарежеш. Вземи инструменти за рязане от чантата на Гудсър, както и големите ножове и дърводелския трион, който донесох в онази торба.
— Ох, добре — каза Голдинг. — Но предпочитам да се включа в търсенето. — Той се затътри обратно през леденото поле.
— Капитанът сигурно е изгубил половината си кръв, докато допълзи дотук от мястото, където го простреля, Корнилиъс — каза Ейлмър. — Ако не се е хвърлил във водата, няма къде да се скрие, без да остави кървава следа.
— Абсолютно си прав, скъпи ми Дики — каза Хики със странна усмивка. — Ако не е във водата, той може все още да пълзи, но не може да спре кръвотечението при такива рани. Ще продължим да го търсим, докато не се убедим, че се е удавил или се е скрил някъде между върховете на глетчерите, докато кръвта му изтича. Ти ще започнеш оттам, по южната страна на полинията. Аз ще тръгна на север. Ще се движим по посока на часовниковата стрелка. Ако забележиш някаква следа, дори да е капчица кръв или вдлъбнатина в снега, спираш и викаш. Аз ще дойда при теб. И внимавай. Не искаме умиращият негодник да изскочи от сенките и да грабне някоя от пушките ни, нали?