Аз знам защо господин Хики така и не изпълни нееднократните си заплахи да ме лиши от половия ми член или тестисите. При службата си във флота помощник-калафатникът беше видял достатъчно травми, за да знае, че често кръвотечението от подобни рани не може да бъде спряно — особено ако кърви самият лекар, който се намира или в безсъзнание, или в шоково състояние, когато е необходимо да се извърши операцията, — а господин Хики не иска да умирам.
След като изгубих седем от десетте пръста на краката, ходенето стана много трудно. Досега не разбирах наистина колко важни са пръстите ни за запазване на равновесието. И, разбира се, болката, която постоянно изпитвам през последния месец, не може да се определи като незначителна.
Предполагам, че ще се покажа като горделив — направо като лъжец, — ако кажа тук, че нито веднъж не се замислих дали да не пия от скритата ми бутилка със смес от морфин, опиум и лауданум (и други медицински препарати), за която седмици наред мислех като за последно спасение.
Но никога не я извадих от скривалището й.
До този час.
Признавам, че си мислех, че сместа ще подейства по-бързо.
Вече не си усещам стъпалата — какво щастие — и краката ми са станали безчувствени до коленете. Но ако продължава с такива темпове, ще минат още десет минути или повече, преди отровата да достигне и порази сърцето ми и другите важни органи.
Трябваше да изпия по-голяма доза. Подозирам, че просто съм се проявил като страхливец, след като не изпих всичко наведнъж.
Признавам тук — от чисто научна гледна точка, ако някой някога открие този дневник, — че сместа е не само доста силна, но и доста опияняваща. Ако в този тъмен, бурен следобед тук имаше още някой жив — освен господин Хики и може би господин Менсън в техния кралски пинас, — той щеше да види, че в последните минути от живота ми аз поклащам глава и се усмихвам с пиянска усмивка.
Но препоръчвам този експеримент да се повтаря само с медицинска цел — и то в краен случай.
А сега трябва да направя едно признание.
За пръв и последен път в медицинската ми практика и в живота ми аз не вложих всичките си способности в лечението на пациент.
Говоря, разбира се, за клетия господин Магнъс Менсън.
Първоначалната ми диагноза на двете рани от куршум беше лъжлива. Куршумите наистина бяха малък калибър, но мъничкият пистолет сигурно е бил зареден със значително количество барут, тъй като, както стана ясно при първия преглед, двата куршума бяха пробили кожата на грамадния идиот, плътта му, мускулната тъкан и коремната стена.
Още при първия преглед разбрах, че куршумите се намират или в корема на господин Менсън, или в далака му, в черния дроб или в някой друг жизненоважен орган и че животът му зависи от внимателно изследване, последвано от операция за изваждане на куршумите.
Излъгах.
Ала ако адът съществува — в което вече не вярвам, защото тази земя и част от хората, които я обитават, сами по себе си са ад, достатъчно страшен за която и да е Вселена, — то аз ще бъда низвергнат в най-дълбоката яма в последния му кръг.
Но ми е все едно.
Тук трябва да спомена, че в гърдите ми настъпва хлад и пърстите… пРЪстите ми също изстиват.
Когато преди мсц бурята се рзбшува, благодарих на Бг.
Тгва ми се стрваше, че наистна отвме към лагерра „Ужас“. Изглеждаше, че господин Хики е спечелил. Намирахме се — стрва ми се — на по-малко от двайсет мили от лгра и напрредвахме с 3 или 4 миили на ден при убво време, когато ни удри првата буря.
Ако има Богг… аз… благодаря ти, миили Боже.
Сняг. Тъма. Ужасени ветрове ден и нощ.
Дори онези, които мгт да ходят, вече не могат д теглт. Хамуте баха изоставени. Вятърт повали палаткте, после ги отнесе. Темпратурата падна с 50 градуса.
Зимата удри като чук Бжии и господи Хики не му остана нищо, освен да опне брезентови плтнища от бордовете на кралскияпинас и да застреля половината мъже, за да нахрани друата половина.
Някои избяхаха в буурята и умряха.
Някои останаха и бяха застреляни.
Нкои замръзнаха до смрт.
Ня изядохадру ги и пак умряха.
Госпдн Хики и гсп Менсн седят в лодкта на вятъра. Несъм сигрун, но мисля, че госсс Менсън няммажвее длго.
Айз го убих.
Убих хората коитооставх в лагер „Спанесие“.