Тя го храни с някакъв бульон от изпразнена голднърова консерва, която сигурно е откраднала от „Ужас“. Бульонът има вкус на кръвта на някакво морско животно. После тя отрязва тънки ивици тюленово месо и лой, използвайки странен извит нож с костена дръжка, захапва месото със зъби и го отрязва в опасна близост до устните си, внимателно го сдъвква и накрая го напъхва между напуканите, разранени устни на Крозиър. Той се опитва да го изплюе — не иска да бъде хранен като някое пиле, — но тя събира внимателно всяко късче и отново го натиква в устата му. Победен, неспособен да се съпротивлява, той намира достатъчно енергия, за да дъвче и да гълта.
После отново потъва в сън под приспивната песен на виещия вятър, но скоро се събужда. Крозиър осъзнава, че лежи гол между кожени завивки — дрехите му, всичките му пластове дрехи, не се виждат никъде в малката палатка — и че тя го е преобърнала по корем, подлагайки под него парче от гладка тюленова кожа, за да не изцапа кръвта от гърдите му меките кожи и козини, покриващи пода на палатката. Тя реже гърба му и мушка в него с някакво дълго, право острие.
Твърде слаб, за да се съпротивлява или да се преобърне по гръб, Крозиър може единствено да стене. Той си представя как тя го рече на парчета, а после сготвя и изяжда всяко едно от тях. Чувства как тя притиска нещо влажно и слузесто към многобройните рани по гърба му.
В един момент по време на мъчението той отново заспива.
Хората ми!
Едва след няколко дни, прекарани в нетърпима болка, в непрекъснато изпадане в безсъзнание и свестяване и в пълната увереност, че Безмълвната го реже на парчета, Крозиър си спомня, че е бил прострелян.
Събужда се в тъмнината на палатката, разсейвана само от слабата светлина на луната или звездите, проникваща през тесните процепи между опънатите кожи. Ескимоското момиче спи до него, топлейки тялото му със своето, и двамата са голи. Крозиър не изпитва ни най-малко сексуално желание или плътско влечение, има само физическа потребност от топлина. Болката е твърде силна.
Хората ми! Трябва да се върна при хората ми! Да ги предупредя!
За пръв път от няколко дни той си спомня Хики, лунната светлина, изстрелите.
Ръката на Крозиър лежи върху гърдите му и той с усилие премества дланта си нагоре, за да докосне мястото, където сачмите бяха проникнали в гърдите и рамото му. Цялата горна част на гърдите му е покрита с шевове и рани, но той има чувството, че всичките сачми и късчетата плат, които са проникнали в плътта му, са внимателно извадени. Върху най-дълбоките рани е положено нещо меко, приличащо при допир на влажен мъх или морски водорасли, и Крозиър се изпълва със силното желание да изтръгне всичко, но не му стигат силите.
Горната част на гърба го боли още по-силно от наранените гърди и Крозиър си спомня мъчителната болка, която беше изпитвал, когато Безмълвната дълбаеше там с ножа си. Спомня си и тихия, пльокащ звук, разнесъл се след като Хики дръпна спусъка, но преди оръжието да гръмне — барутът беше мокър и стар, а двата заряда сигурно бяха изстреляни с далеч не пълната си сила, — но си спомня и мощния удар от разширяващия се облак от сачми, който го беше накарал да се завърти на място и да рухне върху леда. Беше улучен веднъж в гърба от максимално далеч и веднъж в гърдите.
Дали ескимоското момиче е успяло да извади всички сачми? Всяко късче мръсна дреха, попаднало в тялото ми?
Крозиър примигва в полумрака. Спомня си за посещението в лазарета на доктор Гудсър и търпеливите обяснения на лекаря как по време на бойни действия в морето, както и при повечето рани, получени по време на тяхната експедиция, истинската причина за смъртта са не самите рани, а инфекцията и развиващият се по-късно сепсис.
Той бавно придвижва ръката си от гърдите към рамото. Спомня си, че след изстрела с пушката Хики беше стрелял и няколко пъти със собствения пистолет на Крозиър и първият куршум беше попаднал… тук. Крозиър изпъшква, когато пръстите му напипват дълбоката дупка в плътта на бицепса му. Тя е напълнена със същото мъхесто, слузесто нещо. От болката при докосването му се завива свят и започва да му се повдига.
Под лявото му ребро има още една дупка от куршум. При докосването й — самото преместване на ръката дотам го изтощава напълно — той силно изпъшква и губи съзнание за миг.
Когато се свестява, Крозиър осъзнава, че Безмълвната е извадила и куршума изпод ребрата и отново е наложила раната със същата целебна лапа, както при останалите. Съдейки по болката при дишане и от болящия го, подут гръб, той смята, че този куршум е счупил поне едно от ребрата от лявата му страна, рикоширал е и е заседнал под кожата близо до лявата му лопатка. Безмълвната сигурно го беше извадила оттам.