Той губи още няколко безкрайни минути и остатъка от силите си, за да докосне тази най-болезнена рана.
Крозиър не помни, че е бил прострелян в левия крак, но болката в мускула, точно над и под коляното, го убеждава, че третият куршум сигурно е минал оттам. Може да напипа входната и изходната рана с треперещите си пръсти. Два инча по-високо и куршумът щеше да раздроби коляното му, а това щеше да му струва крака, което би означавало сигурна смърт. Тук също е наложена целебна лапа и макар Крозиър да може да напипа струпеите, кръвотечение като че ли няма.
Нищо чудно, че изгарям в треска. Умирам от сепсис.
След това осъзнава, че горещината, която чувства, не е от треската. Кожите защитават от студа толкова добре и голото тяло на Безмълвната дама излъчва такава горещина, че на него му е наистина топло от… колко време? Месеци? Години?
С огромно усилие Крозиър отмята горната част на кожената завивка, която покрива и двамата, за да пусне под нея малко прохладен въздух.
Безмълвната се размърдва леко, но не се събужда. Докато я гледа в сумрака на палатката, Крозиър си мисли, че тя прилича на дете — може би като някоя от по-малките дъщери на братовчед му Албърт.
С тази мисъл наум — спомняйки си как играе крокет на зелената поляна в Дъблин — Крозиър отново потъва в сън.
Тя е облечена в своята парка и е коленичила пред него; дланите й са на около фут разстояние една от друга и въженце, направено от животински сухожилия или черва, танцува между разперените й пръсти. Тя използва сухожилията вместо връвчица, за да си играе на нещо, подобно на детската игра „котешка люлка“.
Крозиър я наблюдава унило.
Сложните плетеници на въженцето непрекъснато оформят две фигури. Първата се състои от три линии, образуващи два триъгълника отгоре, където се намират палците на момичето, а двойният клуп в центъра наподобява островръх купол. Втората фигура — дясната й ръка е изтеглена настрани, а два прави отрязъка от въженцето стигат почти до лявата ръка, където клупът обхваща само палеца и кутрето — представлява сложна малка примка от двойни нишки, която прилича на карикатурна фигурка с четири овални крачета или лапи и глава във формата на клуп.
Крозиър няма представа какво представляват фигурките. Той бавно поклаща глава, за да й покаже, че не иска да играе.
За миг Безмълвната впива тъмните си очи в неговите. После разваля фигурката, отпускайки с изящно движение малките си ръце, и оставя въженцето в малката костена купичка, от която той пие бульона си. Секунда по-късно тя изпълзява от палатката през многобройните покривала на изхода.
Стреснат от студения въздух, който нахлува в палатката през тези няколко секунди, Крозиър се опитва да пропълзи към изхода. Трябва да разбере къде се намира. Съдейки по непрестанните стонове и пропуквания, те все още са на леда — може би съвсем близко до мястото, където е бил прострелян. Крозиър няма представа колко време е минало от нощта, в която Хики нападна от засада четиримата мъже — него, Гудсър, клетите Лейн и Годард, — но се надява, че са минали само няколко часа, най-много ден-два. Ако си тръгне сега, може би ще успее да предупреди мъжете в лагер „Спасение“, преди Хики, Менсън, Томпсън и Ейлмър да се появят там и да нанесат нови щети.
Крозиър успява да повдигне главата и раменете си на няколко инча, но е твърде слаб, за да се измъкне изпод завивките, камо ли да пропълзи до покривалата от еленова кожа и да погледне навън. Той заспива отново.
След известно време — Крозиър дори не е сигурен дали е същият ден и дали девойката отново се е връщала в палатката, докато е спял — Безмълвната го събужда. През процепите на еленовите кожи прониква все същата мъждива светлина, в палатката горят все същите светилници с мас. В снежната ниша на пода, която тя използва за съхранение на продуктите, лежи прясно парче тюленово месо и Крозиър вижда, че девойката е съблякла тежката си парка и е останала само по нещо като къси панталони, облечени с козината навътре. Външната част на кожата е по-светла от мургавата кожа на Безмълвната. Гърдите й се поклащат, когато тя отново се отпусна на колене пред Крозиър.