Те не можели да убият този Бог, Който Ходи Като Човек — дори Силя, Душата на Въздуха и Седна, Душата на морето, не успели да убият тупилек Туунбак.
Но можели да го задържат. Можели да му попречат да се придвижи по-далеч на юг и да убие всички човешки същества и всички Истински хора.
Най-добрите шамани — ангакуит — избрали най-добрите мъже и жени с дарбата да чуват и предават мисли, и започнали да ги чифтосват и размножават така, както днес Истинските хора чифтосват кучетата си, за да създадат още по-силно и по-умно потомство.
Родените в резултат на това деца, които били с ясновидска дарба, били наречени сиксам йеуа, или „небесните повелители на духовете“, и били изпратени на север заедно със семействата си, за да попречат на Туунбак да убива Истински хора.
Тези сиксам йеуа можели да общуват директно с Туунбак — не чрез езика на духовете помощници туурнгайт, както опитали обикновените шамани, а чрез директен контакт със съзнанието и душата на Туунбак.
Небесните повелители на духовете се научили да призовават Туунбак чрез гърленото си пеене. Посветили живота си на общуването с Туунбак, те се съгласили да позволят на ревнивото, чудовищно създание да им отнеме способността да говорят със себеподобните си. В замяна на обещанието на убиеца тупилек повече да не ходи на лов за човешки души, небесните повелители на духовете обещали на Бога, Който Ходи Като Човек, че те — човешките същества и Истинските хора — повече няма да строят своите жилища в най-северните снежни полета. Те обещали на Бога, Който Ходи Като Човек, че никога повече няма ходят за риба и на лов в неговите владения, без първо да са поискали разрешение от чудовищното създание.
Те му обещали, че всички бъдещи поколения ще помагат на Бога, Който Ходи Като Човек да утолява зверския си апетит, като сиксам йеуа и останалите Истински хора ще ловят за него и ще му носят риба, моржове, тюлени, елени, зайци, китове, вълци и дори по-малките братовчеди на Туунбак — белите мечки. Те му обещали, че нито едно човешко същество с каяк или лодка няма да навлиза във владенията на Бога, Който Ходи Като Човек, освен за да му отнесе храна, да му пее гърлените песни, които успокоявали звяра, или за да отдаде почит на кръвожадния убиец.
Благодарение на своята ясновидска дарба сиксам йеуа знаели, че когато във владенията на Туунбак нахлуят бледоликите хора — каблуна, — това ще постави началото на Края на времето. Отровен от бледите души на каблуна, Туунбак ще се разболее и ще умре. Истинските хора ще забравят своите обичаи и език. В домовете им ще се заселят пиянството и отчаянието. Мъжете ще забравят добротата си и ще започнат да бият жените си. Инуа на децата ще изгуби покой и добрите сънища ще престанат да навестяват Истинските хора.
Когато Туунбак умре от болестта на каблуна, знаели небесните повелители на духовете, неговите студени, бели владения ще започнат да се затоплят и да се топят. Белите мечки няма да има къде да живеят и мечетата им ще умират. Китовете и моржовете няма да имат къде да се хранят. Изгубили местата си за гнездене, птиците ще кръжат в небето и ще призовават Гарвана на помощ.
Сиксам йеуа знаели, че колкото и да е ужасен Туунбак, такова бъдеще без него — и без техния студен свят — ще бъде още по-страшно.
Но много преди това да се случи, тъй като младите ясновидци, небесните повелители на духовете, можели да разговарят с Туунбак така, както умеели само Седна и другите духове — не с глас, а единствено чрез пряко предаване на мисли, — все още живият Бог, Който Ходи Като Човек се вслушал в предложенията и обещанията им.
Туунбак, който — както всички висши духове инуат — обичал да му се угажда, се съгласил. Той обещал да се храни с жертвоприношенията на хората, а не с душите им.
В продължение на много поколения ясновидците сиксам йеуа продължили да имат поколение само с мъже и жени, които притежавали същото умение. Още в най-ранна възраст всяко дете сиксам йеуа се отказвало от способността си да говори със своите себеподобни, за да покаже на Бога, Който Ходи Като Човек, че посвещава живота си само на него, на Туунбак.
След много поколения малките семейства на сиксам йеуа, които живеят много по-далеч на север от останалите Истински хора (продължаващи да изпитват ужас от Туунбак) и винаги строят жилищата си върху постоянно покритата със сняг и глетчери земя и паковия лед, станали известни под името Народа на Ходещия Бог и дори езикът на говорещите членове от семействата им се превърнал в странна смесица от наречията на всички останали Истински хора.