65.
Крозиър
Тръгват на дълъг път веднага след първата плаха поява на слънцето на южния хоризонт, само за няколко минути по обяд.
Но Крозиър разбира, че не завръщането на слънцето е определило тяхното време за действие и неговото време за взимане на решение; яростта на небето през останалите двайсет и три и половина часа в денонощието беше накарала Безмълвната да реши, че моментът е настъпил. Докато напускат завинаги снежния си дом с натоварената шейна, блещукащите ленти разноцветна светлина се увиват и развиват над главите им като пръсти, които се свиват в юмрук и се разтварят. С всяко изминало денонощие северното сияние става все по-ярко в тъмното небе.
За това по-дълго пътешествие те са приготвили по-надеждна шейна. Почти два пъти по-дълъг от набързо скалъпената шестфутова шейна с плъзгачи от риба, която Безмълвната беше използвала, за да го докара дотук, когато той още не можеше да ходи, сегашният им превоз има плъзгачи, направени от малки, внимателно оформени парчета дърво, скрепени чрез изрязани от моржова кост детайли. За плазовете е използвана излъскана китова кост, а не просто пласт замръзнал торф, макар че Безмълвната и Крозиър продължават да ги поливат по няколко пъти дневно с вода, за да се образува ледена кора. Напречната част е направена от еленови рога и последните парчета дърво, с които разполагат, включително ъгловите парчета от снежното легло; отвесната задна част на шейната е изработена от здраво пристегнати еленови рога и моржови бивници.
Впрягът от кожени ремъци сега е приготвен за двама — никой от тях няма да се вози, освен ако не получи някакво нараняване или не се разболее, — но Крозиър знае, че Безмълвната е построила шейната изключително грижливо, с надеждата, че преди края на годината тя ще бъде теглена от кучешки впряг.
Тя носи дете. Не е казала на Крозиър за това — нито с помощта на вървичките, нито с поглед, нито с жест, — но той знае, и тя знае, че той знае. Ако всичко върви добре, детето ще се роди през месеца, който Крозиър по навик нарича юли.
На шейната са натоварили всичките покривала, кожи, кухненски принадлежности, инструменти и увитите в кожа голднърови тенекии, пълни с вода, получена от разтопен сняг, и запасите им от замразена риба и месо от тюлен, морж, лисици, зайци и яребици. Но Крозиър знае, че част от запасите са предназначени за времето, което може би никога няма да настъпи — поне не за него. А част от тях сигурно ще бъде използвана за подаръци, в зависимост от това какво ще реши той и какво ще се случи след това на леда. Той знае, че в зависимост от решението му може да им се наложи да постят — макар че, доколкото разбира, само от него се очаква да пости. Безмълвната ще пости с него просто защото сега тя е неговата жена и няма да яде, когато и той не яде. Но ако той умре, тя ще вземе шейната и храната и ще се върне обратно на сушата, за да живее живота си и да изпълнява задълженията си там.
Дни наред те пътуват на север по крайбрежието, избягвайки скалите и твърде високите хълмове. Понякога, когато местността стане непроходима, те са принудени да излизат на леда, но не се задържат задълго там. Все още не.
На места ледът се пропуква, но в него се образуват само малки канали. Те не спират край тези полинии, за да ловят риба, а продължават да вървят напред по десет и повече часове на ден, връщайки се обратно на сушата веднага щом местността отново стане проходима, макар това да означава по-често обновяване на ледената кора на плъзгачите.