— Предстои ни дълъг ден, момчета! — извика приветливо той.
Все още се намираха на повече от двайсет и две мили от брега на Земята на крал Уилям.
11.
Крозиър
— Измръзнал сте до кости, Франсис — казва командир Фицджеймс. — Елате на кърмата, в общата стая, за по едно бренди.
Крозиър би предпочел уиски, но и брендито ще свърши работа. Той тръгва пред капитана на „Еребус“ по дългия, тесен коридор към някогашната лична каюта на сър Джон Франклин, която сега е превърната в еквивалент на каюткомпанията на „Ужас“ — библиотека и място за сбирки на свободните от дежурство офицери, а също и стая за съвещания, когато е необходимо. Според Крозиър решението на Фицджеймс да запази собствената си мъничка каюта след смъртта на сър Джон, а да пригоди просторното помещение на кърмата за обща стая и — при нужда — за лазарет, говори само хубави неща за командира.
В коридора цари пълен мрак и единствената светлина идва от общата стая, а палубата се е наклонила повече от тази на „Ужас“ и в обратната посока — към левия борд вместо към десния и към кърмата вместо към носа. И макар по план двата кораба да са почти идентични, Крозиър често забелязва и разликите между тях. КНВ „Еребус“ мирише някак си по-различно — освен сходната смрад от маслото за фенери, неумитите тела, мръсните дрехи, месеците готвене, въглищния прах, кофите с урина и издишаното от мъжете, стелеща се в студения, влажен въздух, има и още нещо. Поради някаква причина „Еребус“ вони повече на страх и безнадеждност.
В общата стая двама офицери, лейтенант Левеконт и лейтенант Феърхолм, пушат лули, но стават едновременно, кимват на двамата капитани и се оттеглят, придърпвайки зад себе си плъзгащата се врата.
Фицджеймс отключва масивния шкаф и изважда бутилка бренди. След това налива щедро количество в една от кристалните водни чаши на сър Джон за Крозиър, а за себе си сипва по-малко. Сред всичкия кристал и китайски порцелан, който покойният водач на експедицията беше натоварил на борда на кораба за своя употреба и заради офицерите си, нямаше нито една чашка за бренди. Франклин беше пълен въздържател.
Крозиър не се церемони. Той изпива брендито на три големи глътки и позволява на Фицджеймс да му сипе повторно.
— Благодаря ви, че реагирахте толкова бързо — казва Фицджеймс. — Но очаквах да ми отговорите в писмо, а не да се появите лично.
Крозиър се мръщи.
— Писмо ли? Повече от седмица не съм получавал писмо от вас, Джеймс.
Фицджеймс го поглежда втренчено.
— Тази вечер не сте ли получавали писмо? Преди около пет часа изпратих редник Рийд до вашия кораб и предположих, че е останал да пренощува при вас.
Крозиър бавно поклаща глава.
— О… по дяволите — казва Фицджеймс.
Крозиър измъква вълнения чорап от джоба си и го поставя на масата. Под ярката светлина от висящия на стената фенер по него не се забелязват никакви следи от насилие.
— Намерих го по пътя за насам. По-близо до вашия кораб, отколкото до моя.
Фицджеймс взима чорапа и го оглежда тъжно.
— Ще попитам хората ми дали им е познат — казва той.
— Възможно е да е на някой от моите — отвръща тихо Крозиър. Той разказва накратко на Фицджеймс за нападението, за смъртоносните наранявания на редник Хедър и за изчезването на Уилям Стронг и младия Том Евънс.
— Четирима за един ден — казва Фицджеймс. После налива още бренди и на двамата.
— Да. За какво ставаше въпрос в писмото, което ми изпратихте?
Фицджеймс обяснява, че през целия ден сред ледената пустош, по ръба на осветеното от фенерите пространство, е било забелязано нещо едро, което се движело. Мъжете бяха стреляли няколко пъти, но изпратените на леда отряди не бяха забелязали кръв или някакви други следи.
— Така че, Франсис, трябва да ви се извиня заради онзи идиот Боби Джонс, който стреля по вас преди няколко минути. Нервите на хората ми са изопнати до крайност.
— Надявам се не чак дотам, че да смятат, че онова нещо на леда се е научило да им подвиква на английски — изрича язвително Крозиър. После отново отпива от брендито.
— Не, не. Разбира се, че не. Това си беше чиста глупост. Джонс ще бъде лишен две седмици от дажбите си от ром. Извинявам се отново.
Крозиър въздъхва.
— Не го правете. Ако искате, му скъсайте задника от бой, но не го лишавайте от ром. Настроението на този кораб и без това е достатъчно кисело. С мен беше Безмълвната дама, която беше облечена с проклетата си космата парка. Джонс сигурно я е видял. Щях да съм си заслужил куршума в главата.