— Махнете този… дивак… от лейтенант Гор — заповяда сър Джон. — Незабавно.
Неколцина мъже побързаха да изпълнят заповедта му, повдигайки ескимоса за раменете и краката. Старецът изстена и доктор Гудсър възкликна:
— Внимавайте! По-леко с него! Един куршум от мускет е заседнал до сърцето му. Моля, отнесете го в лазарета, ако обичате.
Вторият ескимос се приближи до ранения старец — сега, когато качулката на парката му беше смъкната, сър Джон забеляза с изумление, че това е млада жена.
— Чакайте! — извика той, махвайки с ръка към помощник-лекаря на кораба. — В лазарета? Сериозно ли предлагате да допуснем този… местен жител… в лазарета на нашия кораб?
— Този човек е мой пациент — каза Гудсър с непочтително упорство, за което сър Джон Франклин никога не би допуснал, че съществува у младия дребен лекар. — Трябва да го настаня на място, където да мога да го оперирам — да извадя куршума от тялото му, ако е възможно. Да спра кръвотечението, ако не е. Отнесете го в лазарета, ако обичате.
Моряците, които държаха ескимоса, погледнаха въпросително към командира на експедицията. Сър Джон беше толкова объркан, че беше изгубил дар слово.
— Хайде, размърдайте се — нареди Гудсър с уверен глас.
Очевидно моряците бяха приели мълчанието на сър Джон като безмълвно съгласие, защото понесоха прошарения ескимос нагоре по рампата от сняг към вътрешността на кораба. Гудсър, ескимоското момиче и неколцина мъже от екипажа ги последваха, като някои от тях помагаха на младия Хартнъл да се придвижва напред.
Почти неспособен да прикрие потреса и ужаса си, Франклин не помръдваше от мястото си, като не отместваше поглед от трупа на лейтенант Гор. Редник Пилкингтън и моряк Морфин развързаха ремъците, придържащи тялото върху шейната.
— За бога — рече Франклин, — покрийте лицето му.
— Да, сър — отвърна Морфин. Морякът придърпа одеялото на „Хъдсънс Бей Къмпани“ което се беше свлякло от лицето на лейтенанта по време на трудния, продължил ден и половина преход през леденото поле и торосите.
Сър Джон все още виждаше под провисналото червено одеяло вдлъбнатината на зейналата уста на красивия си лейтенант.
— Господин Девьо — извика рязко той.
— Да, сър. — Вторият помощник-капитан Девьо, който наблюдаваше развързването на ремъците, стягащи тялото на лейтенанта, се приближи, провлачвайки крака, и отдаде чест. Франклин виждаше, че брадясалият мъж с обветрено и изгоряло до червено от слънцето лице е толкова изтощен, че едва бе успял да вдигне ръка, за да козирува.
— Нека тялото на лейтенант Гор да бъде отнесено в каютата му, където вие и господин Сарджънт под ръководството на присъстващия тук лейтенант Феърхолм ще се погрижите да бъде подготвено за погребение.
— Слушам, сър — отвърнаха едновременно Девьо и Феърхолм.
Макар и изтощени до смърт, Фериър и Пилкингтън отказаха всякаква странична помощ и повдигнаха сами тялото на техния мъртъв лейтенант. Трупът се беше втвърдил като парче дърво. Едната от ръцете на Гор беше сгъната в лакътя и голите му пръсти, почернели от слънцето или от разложението на плътта, се бяха сгърчили като нокти на хищна птица.
— Почакайте — каза Франклин. Той осъзна, че ако натовари господин Девьо с изпълнението на тази задача, ще минат часове, преди да получи официален доклад от човека, който беше заместник-командир на отряда. Дори проклетият лекар се беше скрил от погледа му, отвеждайки двамата ескимоси със себе си. — Господин Девьо — продължи Франклин, — след като се погрижите за първоначалните приготовления на лейтенант Гор, се явете за доклад в каютата ми.
— Слушам, капитане — отвърна изморено помощник-капитанът.
— Между другото кой беше свидетел на смъртта на лейтенант Гор?
— Всички ние, сър — отвърна Девьо. — Но моряк Бест беше заедно с него през по-голямата част от двете денонощия, които прекарахме на Земята на крал Уилям и в близост до нея. Чарли е видял всичко, което е вършил там лейтенант Гор.
— Много добре — рече сър Джон. — Заемете се със задълженията си, господин Девьо. Скоро ще чуя доклада ви. Бест, вие елате с мен и командир Фицджеймс.
— Слушам, сър — отвърна морякът, докато разрязваше последния си кожен ремък, тъй като беше твърде изтощен, за да го развърже. Силите не му стигаха дори да вдигне ръката си и да отдаде чест.