Ала сега, спътници мои, нас ни преследва тъмният дух на този левиатан, който се явява в образа на злобна бяла мечка — но това е само мечка, само един глупав звяр, колкото и да се старае да служи на врага, ала също като Йона ние ще се молим на нашия Господ да прогони този ужас от нас, изпълнени с увереност, че той ще чуе гласовете ни.
Убийте това животно, спътници мои, и в деня, когато то падне от ръката на някой от вас, аз се заклевам, че ще платя на всички до един по десет златни суверена от собствения си джоб.
Сред мъжете, събрани в средата на кораба, се разнесе шепот.
— Десет златни суверена на човек — повтори сър Джон. — Не само премия за човека, който посече този звяр, също както Давид посече Голиат, а награда за всички — поравно. В добавка към това вие ще получавате както досега своята надница, определена ви от Изследователската служба, и ви давам своята дума, че като възнаграждение към нея ще получите сума, равна на вашия аванс — в замяна само на още една зима, прекарана на топло, в ядене на добра храна и в очакване на топенето на ледовете!
Ако по време на богослужението се допускаше смях, хората нямаше да се сдържат и щяха да се разсмеят. Вместо това мъжете се спогледаха с бледи, почти замръзнали лица. Десет златни суверена на човек. И сър Джон им беше обещал бонус, равен на аванса, който всъщност беше убедил повечето моряци да се запишат за експедицията — двайсет и три паунда за повечето от тях! Във времена, когато човек можеше да си наеме жилище за шейсет пенса седмично… дванайсет паунда за цяла година. И това в допълнение към редовната заплата от шейсет паунда годишно на обикновен моряк от Изследователската служба — три пъти повече, отколкото можеше да изкара който и да е работник на брега! Седемдесет и пет паунда за дърводелците, седемдесет за боцманите, цели осемдесет и четири за инженерите.
Хората се усмихваха, докато скришом потропваха с ботуши по палубата, за да не изгубят някой замръзнал пръст.
— Наредих на господин Дигъл на „Ужас“ и на господин Уол тук, на „Еребус“, да ни приготвят днес празничен обяд, за да отпразнуваме очакваната победа над временните трудности и увереността в успеха на нашата изследователска мисия — извика сър Джон от мястото си зад покрития със знамето нактоуз. — Разреших днес и на двата кораба да се раздадат допълнителни порции ром.
Моряците от „Еребус“ можеха единствено да гледат със зяпнали уста. Сър Джон Франклин беше разрешил в неделя да се раздава ром — при това допълнителни порции?
— Спътници мои, присъединете се към мен в следващата ми молитва — каза сър Джон. — Мили Боже, обърни отново лицето си към нас, о, Господи, и бъди милосърден към слугите твои. Дари ни своята милост, и то по-скоро, за да ликуваме и да се радваме до края на дните си.
Утеши ни отново след суровите изпитания, на които ни подложи, за изкупление на тежките години, през които изтърпяхме толкова беди.
Покажи на слугите ти твоето дело, а на децата техни — славата твоя.
Да пребъде над нас божественото величие на Господа Бога наш, да благослови всяко дело на нашите ръце, о, Господи, благослови всяко наше начинание. Слава на Отца, Сина и Светаго духа.
Както е било, така и ще бъде, вовеки веков. Амин.
— Амин — изрекоха в хор сто и петнайсет гласа.
В продължение на четири денонощия след проповедта на сър Джон въпреки юнската снежна буря, която връхлетя от северозапад и влоши видимостта и живота на всички, по замръзналото море ден и нощ отекваха гърмежите на пушки и трясъкът на мускети. Всички мъже, които намереха повод да излизат на леда — участниците в ловните отряди или в групите, грижещи се за противопожарните дупки; куриерите между корабите; дърводелците, изпробващи новите шейни; моряците, получили разрешение да разхождат кучето Нептун, — носеха оръжие и стреляха по всичко, което се движи или чрез отвяването на сняг или мъгла оставя впечатлението, че може би е способно да се движи. Нямаше жертви, но на трима им се наложи да се явят при доктор Макдоналд или доктор Гудсър, за да им бъдат извадени куршуми от бедрата, прасците и задниците.