— Колко стрелци смятате да поберете в това… мечешко укритие? — попита сър Джон.
— Шестима, сър — отвърна сержант Брайънт. — Само залпов огън ще успее да свали този звяр, сър. Като с войските на Наполеон при Ватерло.
— А ако тази мечка има по-добро обоняние от Наполеон при Ватерло? — попита сър Джон.
Мъжете се засмяха, но сержант Тоузър отговори:
— И за това сме помислили, сър Джон. В повечето дни напоследък вятърът духа от север-северозапад. Ако построим укритието край тороса до мястото, където почива клетият лейтенант Гор, сър, зоната ни за поразяване ще е цялото широко ледено поле на северозапад. Почти сто ярда открито пространство. Вероятността звярът да се спусне от високите тороси от наветрената страна е много голяма, сър Джон. И когато стигне до мястото, на което го искаме, веднага ще получи един бърз залп от куршуми „Миние“ в сърцето и дробовете, сър.
Сър Джон се замисли.
— Но ще трябва да извикаме хората обратно, сър — каза моряк Едуард Кауч. — Докато толкова хора бродят по леда и стрелят с пушките си по всеки връх на глетчер при най-малък порив на вятъра, никоя уважаваща себе си мечка няма да се доближи на по-малко от пет мили до кораба, сър.
Сър Джон кимна.
— И какво ще примами нашата мечка в зоната за поразяване, господа? Измислихте ли каква ще е примамката?
— Да, сър — отвърна сержант Брайънт с усмивка. — Прясното месо винаги привлича тези убийци.
— Не разполагаме с прясно месо — каза сър Джон. — Нямаме дори и късче тюленско.
— Да, сър — съгласи се сержантът от морската пехота. — Но имаме малкото мече. Щом укритието бъде построено и поставено на мястото му, ние ще го заколим, без да пестим кръвта, сър, и ще оставим месото на леда на около двайсет и пет ярда от стрелковата ни позиция.
— Значи според вас нашето животно е канибал? — попита сър Джон.
— О, да, сър — отвърна сержант Тоузър, който се изчерви под пурпурния белег. — Ние смятаме, че тази твар ще изяде всичко, което кърви или мирише на месо. И когато се нахвърли върху плячката си, ще я напълним с куршуми, а после ще получим по десет суверена всеки, след това ще презимуваме, ще преминем триумфално през прохода и ще се приберем у дома.
Сър Джон кимна одобрително.
— Направете го — рече той.
В петък следобед, 11 юни, сър Джон излезе от кораба заедно с лейтенант Левеконт, за да инспектира мечешкото укритие.
Двамата офицери трябваше да признаят, че дори само от трийсет фута разстояние укритието беше практически невидимо, вградено в ниския леден торос до мястото, където сър Джон беше произнесъл надгробното слово. Белите платна се сливаха почти напълно със снега, а в прореза на амбразурата на неравни интервали висяха парцали, разчупващи правата хоризонтална линия. Шивачът на платна и оръжейникът бяха прикрепили брезента към железните пръти толкова здраво, че той дори не потрепваше при поривите на силния вятър, който навяваше сняг върху леда.
Левеконт поведе сър Джон по ледената пътека, минаваща зад тороса — встрани от зоната на поразяване, — а след това по ниския леден вал, който водеше до процепа в задната част на палатката. Вътре седеше сержант Брайънт заедно с морските пехотинци от „Еребус“ — капрал Пиърсън и редниците Хийли, Рийд, Хопкрафт и Пилкингтън. Когато командирът на експедицията влезе в палатката, мъжете започнаха да се надигат от местата си.
— О, не, не, господа, останете по местата си — прошепна сър Джон. От двете страни на тясната и дълга палатка бяха набити железни пръти; горните им краища бяха извити в скоби, в които бяха монтирани ароматните дървени талпи, позволяващи на морските пехотинци да седят на удобна за стрелба височина, когато не стояха до тясната амбразура. Другият слой талпи по земята пазеше краката им от измръзване. Всички държаха мускетите пред гърдите си, готови за стрелба. Претъпканата палатка миришеше на дърво, мокра вълна и оръжейна смазка.
— Колко време чакате? — прошепна сър Джон.
— Няма и пет часа, сър Джон — прошепна в отговор сержант Брайънт.
— Сигурно сте измръзнали.
— Ни най-малко, сър — отвърна тихо Брайънт. — Укритието е достатъчно голямо, за да ни позволява от време на време да се разтъпкваме, а дъските пазят краката ни от измръзване. В пет часа пехотинците на сержант Тоузър от „Ужас“ ще ни сменят.
— Видяхте ли нещо досега? — прошепна лейтенант Левеконт.