Сър Джон забеляза два черни предмета, които лежаха близко един до друг в най-хлътналата част на ледената вдлъбнатина — може би бяха тъмни камъчета? Копчета или монети, оставени там в памет на лейтенант Гор преди седмица от някой от моряците, преминаващи покрай мястото на погребението? В сумрачната, променлива светлина на снежната буря мъничките черни кръгчета, почти невидими, ако не знаеш къде точно да търсиш, сякаш се взираха право в сър Джон с тъжен укор. Той се запита дали заради някакви неочаквани климатични условия там не бяха останали два мънички отвора към морето, които не бяха замръзнали по време на редуващите се студове и снеговалежи, и сега на фона на сивкавия сняг не се виждаха две малки кръгчета черна вода.
Черните кръгчета примигнаха.
— Ъъъ… сержант… — започна сър Джон.
Цялото дъно на погребалния кратер сякаш изригна нагоре. Нещо огромно, сивкавобяло и могъщо се стрелна към укритието и бързо се скри зад южната страна на брезента, изчезвайки от полезрението на амбразурата.
Пехотинците, които явно не бяха съвсем сигурни какво са видели току-що, нямаха време да реагират.
Мощен удар се стовари върху южната стена на укритието, на по-малко от три фута от лейтенант Левеконт и сър Джон, събаряйки желязното скеле и раздирайки брезента.
Морските пехотинци и сър Джон скочиха на крака; плътният брезент над главите им, зад тях и отстрани се разкъса на парчета, разпорен от черни нокти с дължината на бойни ножове. Всички изкрещяха в един глас. Разнесе се противна смрад на мърша.
Сержант Брайънт вдигна мускета си — съществото беше вътре, при тях, сред тях, обграждайки ги с нечовешките си ръце, — но преди да успее да стреля, струя чист въздух премина през зловонния дъх на хищника. Главата на сержанта се откъсна от раменете му, прелетя през амбразурата и се търкулна по леда.
Левеконт изкрещя, някой стреля с мускета си само за да улучи стоящия до него пехотинец. Покривът на брезентовото укритие беше изчезнал и нещо огромно закриваше отвора, през който би трябвало да се вижда небето; и в този момент, когато сър Джон се обърна, за да се хвърли извън разкъсаната палатка, страшна болка го преряза под коленете.
След това всичко пред очите му стана размазано и нелогично. Струваше му се, че виси с главата надолу, гледайки как част от мъжете се търкалят като разпръснати кегли по леда, а други изхвърчат навън от унищоженото укритие. Разнесе се втори изстрел от мускет, но оръжието беше стреляло след като един морски пехотинец го бе захвърлил на леда — сега той се опитваше да избяга, пълзейки на четири крака по леда. Сър Джон виждаше всичко това — невъзможно, абсурдно, — полюлявайки се с главата надолу. Болката в краката му стана непоносима, после се разнесе силен трясък като от трошене на млади фиданки, а в следващия миг той полетя в погребалния кратер, към очакващия го нов кръг от черна вода. Главата му разби тънката ледена кора като топка за крикет, ударила се в стъклото на прозорец.
Студът накара бясно туптящото сърце на сър Джон временно да спре. Той се опита да изкрещи, но погълна солена вода.
Аз съм в морето. За пръв път в живота ми се намирам в самото море. Колко необичайно.
След това той започна отчаяно да пляска с ръце и да се преобръща във водата, чувствайки как разпраният му шинел се разпада на парчета; не усещаше краката си и не намираше никаква опора в ледената вода. Правеше широки загребвания с ръце, неспособен да разбере в ужасния мрак дали се издига към повърхността, или просто се оттласква все по-надълбоко в черната вода.
Давя се, Джейн, давя се. През всичките тези дълги години на служба във флота съм си представял най-различни картини на моята смърт, но нито веднъж, скъпа моя, не предположих, че ще се удавя.
Главата на сър Джон се удари в нещо твърдо и той едва не изпадна в безсъзнание; лицето му отново се скри под повърхността, а дробовете и устата му се напълниха със солена вода.
А след това, скъпи мои, Провидението ме отведе до повърхността — или поне до онзи инч годен за дишане въздух между морето и петнайсетфутовия леден слой над него.