— Е, за какво ще пием?
Мъжете запристъпваха от крак на крак.
— За Негова светлост, разбира се! — възкликна накрая Фланъри.
— За Негова светлост! — викнаха въодушевено всички и пиха, започнаха да кашлят, да се давят и кихат. В очите на стареца се появи странен блясък. Той не отпи нито глътка, докато другите не млъкнаха. После каза „За нашата Ирландия!“ и пи, а всички отговориха с „О, Боже!“ и „Амин“, а старецът погледна картината над камината.
— Не ми се иска да отварям темата — стеснително започна той, — но… тази картина…
— Сър?
— Струва ми се — извинително рече старецът, — че е малко наклонена на една страна. Чудя се дали не бихте могли…
— Бихме могли, нали, момчета! — викна Кейси.
И четиринайсет мъже се втурнаха да я изправят.