Рейчъл бе отишла там в десет часа сутринта. Ървинг й бе разпоредила да чака; тя бе чакала. Тази сутрин докторът бе твърде ангажиран. Приемната е претъпкана, каза си Рейчъл, защото след пластична операция носът зараства за четири месеца. Подир четири месеца щеше да бъде юни; което означаваше, че безброй хубави млади еврейки, — убедени, че ще бъдат напълно подходящи партии за брак, ако не са грозните им носове, — щяха да могат да поемат (всички те с еднакви носни прегради) към курортите на лов за съпрузи.
Това страшно възмущаваше Рейчъл, чиято теория бе, че въпросните момичета се подлагат на пластични операции не толкова вследствие на козметични причини, но поради всеизвестния факт, че кривият нос е традиционен еврейски белег, а във филмите и рекламите чипият нос е признак на БАСП, тоест Бял Англо-Саксонец Протестант.
Тя седеше, чакаше и наблюдаваше минаващите през външната приемна пациенти, без да изпитва особено желание да види Шьонмейкър. Отвъд широката ивица неутрално оцветен мокет, непрекъснато я гледаше със смутени влажни очи младеж с рехава брадичка, която изобщо не можеше да прикрие слабоволевата му челюст. Момиче с увит в марля нос лежеше отпуснато със затворени очи на канапето, наобиколено от родителите му, които шепнешком разискваха нещо за хонорара.
Високо на другата стена, точно срещу Рейчъл, имаше огледало, а под него лавица с часовник от началото на века. Четири златни колонки поддържаха двойния циферблат над плетеница от механизми, покрита с прозрачно шведско оловно стъкло. Махалото не се клатеше, а бе във формата на висящ под часовника хоризонтален диск, задвижван от вертикална ос, която успоредяваше стрелките в шест часа. Дискът правеше четвърт завъртане в едната посока, след това четвърт завъртане в другата, и всяка промяна на направлението на усукване придвижваше интервалния механизъм с един зъбец. Върху диска бяха прикрепени в гротескни пози две златни дяволчета или демончета. Огледалото отразяваше техните движения, а също и високия от пода до тавана прозорец зад гърба на Рейчъл, който показваше клоните и зелените иглички на едно борче. От февруарския вятър клоните непрекъснато потрепваха и се огъваха, а пред тях двете дяволчета изпълняваха своя метрономен танц под вертикалния хаос от златни предавателни механизми, зъбни колелца, пружинки и лостчета, блещукащи игриво и топло, като полилей в танцувална зала.
Рейчъл седеше вторачена в огледалото под ъгъл 45 градуса, така че получаваше изглед от обърнатия към стаята циферблат и към отразената в огледалото обратна страна на циферблата — тук време и обратно време съществуваха съвместно и взаимно се неутрализираха напълно. Имаше ли много такива контролни пунктове, разпръснати по света, може би само в средоточия, подобни на тази стая, която даваше подслон на едно преходно население, състоящо се от несъвършени и недоволни хора? Действителното време плюс фактическото или огледално време бяха ли равни на нула и следователно отговаряха ли на дадено недоразбрано духовно предназначение? Или смисъл имаше единствено огледалото; просто своего рода обещание, че вдлъбването на носовата кост или появяването на някакво по-значително хрущялно образувание върху брадата ще донесе такова нещастие, че оттогава нататък светът на променените хора ще започне да се движи по огледално време; ще функционира и обича на огледална светлина и ще представлява само танц на дяволчета под принадлежащите на века полилеи, докато смъртта не прекъсне безшумно — като угасване на трептящи отблясъци — туптенето на сърцето (музиката на метронома)…
— Госпожице Аулглас! — От входа на Шьонмейкъровата сакристия се усмихваше Ървинг.
Рейчъл взе чантичката, стана и, хвърляйки кос поглед към огледалото, покрай което минаваше, зърна в неговия обхват своята собствена двойница, после прекрачи прага и се озова срещу доктора, отпуснат и враждебен зад неговото бъбрековидно бюро, върху което лежаха сметката и едно индиго.
— Сметката на госпожица Харвиц — поясни Шьонмейкър.
Рейчъл отвори чантичката си, извади топка двайсетачки и ги пусна върху хартиите на бюрото.
— Пребройте ги — подкани го тя. — Това е остатъкът.
— После ще ги преброя — рече докторът. — Седнете, госпожице Аулглас.
— Естър е останала без пукната пара и ужасно се измъчва — започна Рейчъл. — Това вашето е…
… отвратително изнудване — сухо довърши той. — Цигара?
— Имам си мои. — Рейчъл седна на края на стола, отметна падналите върху челото й един-два кичура, потърси цигара.