— Това е ужасно — рече Паола.
— О! — Бени погали главата й.
— Спокойствие! — въздъхна тя. — Нали всички ние искаме това, Бени? Само малко спокойствие. Никой да не ти скача и да не те хапе по дупето.
— Шшт — успокои я Профейн. − Я виж, някой току-що прасна Дюи Гланд в корема със собствената му китара.
Паола прошепна нещо до крака му. Двамата стояха кротко и неподвижно, без да гледат продължаващата около тях яростна блъсканица. Госпожа Буфо бе изпаднала в пиянска истерия. Иззад стария барплот от имитация на махагон се примесваха и долитаха нечовешки вопли.
Пиг бе насмел двайсетина празни бирени халби и се бе настанил на един рафт зад тезгяха. В кризисни моменти той предпочиташе да заема позата на наблюдател и сега зяпаше с жаден поглед, докато съкорабниците му се блъскаха като нерези около седемте гейзера под него. Бирата бе заляла по-голямата част от дървените трици по пода зад барплота; схватки и аматьорски танцови стъпки оставяха върху тях драсканиците на непознати йероглифи.
Отвън завиха сирени, запищяха полицейски свирки, дочу се тропот на тичащи крака.
— Уф — изпъшка Пиг, слезе от рафта, заобиколи тезгяха и отиде при Бени и Паола. — Хей, приятел, ченгетата идват — невъзмутимо обяви той, присвивайки очи, сякаш в тях духаше вятър.
— Да се чупим оттука — предложи Бени.
— Вземи момичето — разпореди Пиг.
Тримата преминаха на бегом през мелето от тела. Пътьом вдигнаха от пода Дюи Гланд. Когато бреговите полицаи, размахали палки нахлуха в Моряшки гроб, четиримата вече тичаха по една алея успоредна на „Ист Мейн Стрийт“.
— Къде отиваме? — попита Профейн.
— Там, закъдето сме тръгнали — отвърна Пиг. — Хайде, размърдай си задника.
II
В края на краищата бягството им завърши в отсрещния град Нюпорт Нюз, в някакъв апартамент, обитаван от четири лейтенантки от доброволната спомагателна служба на военноморските сили и стрелочника от въглищния кей Морис Тефлон, който бе приятел на Пиг и минаваше за нещо като домакин. Седмицата от Коледа до Нова Година четиримата прекараха достатъчно пияни, за да бъдат наясно, че са пияни. Изглежда никой в къщата не бе против, когато те се нанесоха.
Един неприятен навик на Тефлон сближи Бени и Паола, въпреки нежеланието им. Тефлон имаше фотоапарат: „лайка“, набавен полузаконно в чужбина от негов флотски приятел. В почивните дни, когато бизнесът вървеше добре и евтиното червено италианско вино се лееше щедро и преобилно, Тефлон провесваше на шията фотоапарата, обикаляше от легло на легло и правеше снимки, които след това продаваше на ентусиазирани моряци в долния край на „Ист Мейн Стрийт“.
Получи се тъй, че поради непрекъснато демонстрираната своенравност, Паола Ход, по баща Мистрал, бе лишена преждевременно от предложената й в леглото на Папи Ход сигурност, а впоследствие изгонена и от нейния втори дом в Моряшки гроб, и понастоящем се намираше в шоково състояние. Това предоставяше удобен случай на Профейн да проявява всевъзможни лечителски и състрадателски дарби, каквито той изобщо не притежаваше.
— Ти си всичко, което имам — предупреди го Паола. — Бъди добър с мен.
Обикновено двамата седяха около масата в кухнята на Тефлон, с бутилка водка помежду им, а срещу тях се настаняваха Пиг Бодайн и Дюи Гланд, като партньори за бридж. Изобщо не разговаряха, освен когато се налагаше да обсъждат с какво още да разредят водката. Тази седмица изпробваха с мляко, консервирана зеленчукова супа и накрая със сок от полуизсъхнало парче диня — това бе всичко, което Тефлон бе оставил в хладилника. Опитайте да пъхнете парче диня в малка чаша, когато рефлексите ви не са съвсем в ред. Почти невъзможно е. Изваждането на динените семки от водката също се оказа проблем, който доведе до прогресираща взаимна неприязън.
Възникнаха и известни противоречия, поради това, че Пиг и Дюи бяха хвърлили око на Паола. Всяка вечер двамата, подобно на някакъв комитет, апелираха към Бени за подкрепа.
— Тя иска да се възстанови от мъжете — напразно им обясняваше Профейн.
Пиг или отхвърляше категорично аргументацията му или я приемаше като обида спрямо неговия бивш началник Папи Ход.
Истината бе, че Профейн изобщо не се бе вредил при Паола. А и му бе все по-трудно да разтълкува какво всъщност иска Паола.
— Какво имаш предвид с това „да бъда добър с теб“? — попита я Бени.