II
Колкото и да е странно, Естър се запозна с него чрез Стенсъл, който по онова време бе съвсем нов в Пасмината. Стенсъл вървеше по съвършено различен път и случайно, по известни единствено нему причини, се бе заинтересувал от историята на Евън Годолфин. И я бе проследил до Мьоз-Аргон. След като най-после успя да научи от архива на Американския Експедиционен Корпус псевдонима на Шьонмейкър, няколко месеца по-късно Стенсъл откри самия него в Немския квартал и изпълнената с музика клиника за лицева пластична хирургия. Стенсъл приложи цялото си умение, пусна в ход всички известни му ласкателства, но добрият доктор отричаше докрай; още едно безизходно положение.
Както става обикновено, след определени неуспехи ние проявяваме благосклонност. От известно време Естър, зряла и със страстен поглед, замечтано се мотаеше в Ръждясалата лъжица, ужасно недоволна от своя нос №6, и успешно доказваше тъжната студентска поговорка: „Всички грозотии се ебат“. Точно тогава разстроеният Стенсъл търсеше някой, върху когото да излее обременяващата го неудовлетвореност и, обнадежден, се възползува от нейното отчаяние — едно отмъщение, което получи своето развитие в печални летни следобедни разходки сред пресъхнали фонтани, опърлени от слънцето витрини, сълзящи дзифт улици и накрая в споразумение, фиксиращо отношенията им като „баща и дъщеря“, достатъчно необвързващо, за да може да бъде отменено по всяко време, ако някой от тях пожелаеше, без да е необходимо преразглеждането му. Хрумна му идеята, според него изпълнена с особено тънка ирония, че най-хубавият прощален подарък за нея ще бъде запознанството й с Шьонмейкър; съответно през септември контактът бе осъществен и Естър без церемонии се подложи на неговите скалпели и масажиращите му пръсти.
Този ден в чакалнята за нея бе подбрана истинска полицейска сбирка от уроди. Плешива безуха жена с лъщяща червена кожа от слепоочията до тила съзерцаваше часовника със златните дяволчета. До нея се бе свило момиче, чийто череп бе разпукан така, че три отделни параболоидни върха стърчаха над косата, която висеше от двете страни на гъсто пъпчасалото лице като брада на шкипер. Срещу тях, захласнат в последния брой на „Рийдърс дайджест“, седеше натъкмен в мъхестозелен костюм възрастен господин, който нямаше горна устна, но в замяна на това притежаваше три ноздри и богат набор от различни по размери зъби, наклонени и струпани един връз друг като лобни камъни на връхлетяно от торнадо гробище. А в ъгъла, загледано в нищото, стоеше обезобразено от вроден сифилис безполово същество с увредени от пораженията на болестта лицеви кости, които частично се бяха разпаднали, така че сивият профил представляваше една почти права перпендикулярна линия, а носът висеше като голяма отпусната кожна гънка, почти покриваща устата; голям хлътнал кратер, изпълнен с радиални бръчки, вдълбаваше от едната страна брадата; очите бяха затворени под въздействието на същото противоестествено земно притегляне, което сплескваше останалата част от профила. Естър, която все още бе в твърде впечатлителна възраст, се отъждестви с всички тях. Това бе потвърждение на особеното чувство, което я бе подтиквало да се чука с повечето от Цялата Шантава Пасмина.
Този първи ден Шьонмейкър прекара в предоперативно проучване на терена: фотографира лицето и носа на Естър под различни ъгли, взе кръвна проба за Васерман, провери за евентуални инфекции на горните дихателни пътища. Ървинг и Тренч също му помогнаха да направи две еднакви отливки или посмъртни маски. Те й дадоха две хартиени сламки, през които да диша, и в детинското съзнание на Естър нахлуха мисли за черешова кока-кола, сладкарници, коктейли.