На следващия ден тя пак отиде в клиниката. На бюрото една до друга стояха двете отливки.
— Аз съм близнаци — изкиска се тя.
Шьонмейкър протегна ръка и отчупи гипсовия нос на едната маска.
— А сега! — Усмихнат като вълшебник, той извади отнякъде топка глина за моделиране, с която замени отчупения нос. — Какъв нос имахте предвид?
Какъв друг: тя искаше ирландски нос, чип. Какъвто искаха всички те. На никоя от тях не бе идвало на ум, че вирнатият нос също е естетическа несполука: просто един еврейски нос наопаки. Много малко бяха пожелавали тъй наречения „идеален“ нос, при който горната част е права, върхът не е чип или закривен надолу, и стълбецът (разделящ ноздрите) се съединява с горната устна под ъгъл 90 градуса. Това изцяло подкрепяше личната теза на Шьонмейкър, че корекцията — във всичките й измерения: социални, политически, емоционални, — води до отстъпление към диаметрално противоположното, а не до някакво разумно търсене на златната среда.
Няколко артистични размахвания на пръстите и огъвания на китките.
— Значи такъв? Вирнат? — Тя кимна с пламнали очи. — Надявам се, разбирате, че е задължително носът да съответствува на останалата част от лицето.
Естествено, че не бе нужно. Ако трябва да бъде подходено хуманно към въпроса, единственото нещо притежаващо способността да съответствува на дадено лице, очевидно е това, с което лицето е дошло на белия свят.
— Но… — преди години той можеше да дава разумни обяснения, — … има хармония и хармония. — И така, носът на Естър. Идентичен с идеала за красив нос, установен от филмите, рекламите, илюстрациите в списанията. Шьонмейкър наричаше това културна хармония.
— Тогава, опитайте следващата седмица.
Шьонмейкър й даде време за размисъл. Естър бе развълнувана. То бе сякаш очакваш своето раждане и да обсъждаш спокойно и делово с Господ Бог точно как искаш да навлезеш в света.
Следващата седмица тя пристигна точно в определения час: със свит стомах и силно чувствителна кожа.
— Влез. — Шьонмейкър я хвана внимателно за ръката.
Тя се усещаше пасивна, даже (леко?) възбудена сексуално. Настаниха я на зъболекарски стол, подготвен от Ървинг, която се въртеше около нея като прислужница.
Околоносовата област на Естър бе измита със зелен сапун и след това натъркана с йод и спирт. Космите в ноздрите бяха подрязани и кухините внимателно почистени с антисептик. После й дадоха нембутал.
Очакваше се, че нембуталът ще я успокои, но дериватите на барбитуровата киселина въздействат по специфичен начин на различните хора. Вероятно за това допринесе и първоначалната сексуална възбуда, но когато стана време Естър да бъде отведена в операционната зала, тя бе почти в делириум.
— Трябваше да й дадем хиосцин — подхвърли Тренч. — От него обикновено изпадат в амнезия.
— Млъкни, глупако — сряза го докторът, търкайки ръцете си с четката.
Докато Тренч привързваше Естър за операционната маса, Ървинг започна да подрежда инструментите на доктора. Очите на Естър святкаха безумно; тя захлипа тихо, очевидно започваше да изпитва силни колебания.
— Късно е вече — успокои я Тренч, ухилен. — Слушай, лежи спокойно.
И тримата бяха с марлени маски. Очите им внезапно се сториха злобни на Естър. Тя замята глава.
— Тренч, хвани й главата, — долетя приглушеният глас на Шьонмейкър — а Ървинг ще ни бъде анестезиоложка. Имаш нужда от практика, миличка. Отиди да вземеш бутилката с новокаина.
Подложиха стерилни кърпи под главата на Естър и капнаха в очите й рициново масло. Отново почистиха лицето й, този път с метафен и спирт. Запълниха ноздрите й с марли, за да предотвратят стичането на антисептик и кръв надолу по фаринкса и гърлото.
Ървинг се върна с новокаин, спринцовка и игла. Първо вкара упойката във върха на носа, по една инжекция от двете страни. После направи по няколко инжекции радиално около всяка ноздра, за да обезчувстви крилата, като всеки път, когато измъкваше иглата, палецът й натискаше докрай буталото на спринцовката.
— Вземи по-голяма игла — тихо я посъветва Шьонмейкър.
Ървинг извади от автоклава една петсантиметрова игла и почна да я забива, сега вече непосредствено под кожата, последователно от двете страни на носа, от ноздрата до мястото, където носът се съединяваше с челото.