Обаче един ден щастието изневерява на бандата. Разсеяният отец Пенифадър отива на летището в погрешен ден, а след това си тръгва по Кромуел Роуд, отива на кино, връща се в хотела след полунощ, качва се в стаята си, отваря вратата и влиза. Той остава изумен от това, което вижда пред себе си. На креслото седи точното му копие. Последното нещо, което бандата е очаквала, е било да види истинския отец Пенифадър в собствената му стая, когато е трябвало да бъде в Люцерн. Двойникът му току-що се е приготвил да вземе участие в обира. Бандитите не знаят какво да правят, обаче един от тях е по-бърз — предполагам, че е бил Хъмфриз — удря стареца по главата и той пада в безсъзнание. Вярвам, че някой се е разгневил ужасно. Но както и да е, оглеждат стареца, решават, че е само зашеметен и продължават плана си. Фалшивият отец Пенифадър излиза от стаята, напуска хотела и се отправя за мястото, където трябва да вземе участие в събитията. Какво са направили с истинския отец Пенифадър не зная, но предполагам, че са го изнесли от хотела през нощта, напъхали са го в някоя кола и са го откарали в къщата на градинаря. Ако се разчуеше после, че са го видели на това място, всичко щеше да съвпадне. Изглежда, че докато е бил в безсъзнание, доста са се обезпокоили дали, след като се свести няма да си спомни какво е станало с него.
— Дали в противен случай щяха да го убият? — попита мис Марпъл.
— Не — отговори Таткото. — Не мисля. Някой нямаше да им позволи. Съвсем ясно е, че този, който е ръководил играта, не е искал да убива.
— Звучи фантастично! — каза Бес Седжуик. — Изключително фантастично и аз не виждам доказателствата ви, че Ладислав Малиновски е свързан с тази история.
— Имам много доказателства срещу него — каза Таткото. — Знаете, че той е много нехаен. Навърташе се тук, където не трябваше да го виждат. Преди всичко доказа връзките си с вашата дъщеря.
— Глупости! Самата тя ви каза, че не го познава.
— Може и да е казала, обаче не е казала истината. Тя е влюбена в него и иска да се оженят.
— Не вярвам.
— Но вие не знаете — забеляза главният инспектор Дейви. — Малиновски не е от хората, които си издават тайните, а дъщеря си изобщо не познавате. Ядосахте се, когато Малиновски дойде в хотел Бъртрам, нали?
— А защо е трябвало да се ядосвам?
— Защото вие сте мозъкът на това представление! — обяви Таткото. — Вие и Хенри. Финансирането идва от братята Хофман. Те уреждат всичко с банките на континента, но шефът на синдиката, мозъкът, който ги ръководи и планира, това сте вие, лейди Седжуик!
Бес го изгледа и се засмя.
— Никога не съм чувала нещо по-абсурдно.
— О, не! Съвсем не е абсурдно. Вие имате и ум, и смелост. Опитали сте много неща и накрая сте решили да се заловите с престъпленията. Много вълнения, голям риск! Привличали са ви не парите, а забавлението от играта. Без убийства, без бруталност. При необходимост, само леко чукване по главата. Вие сте много интересна жена, един от малкото наистина интересни велики престъпници.
За момент настъпи мълчание. След това Бес Седжуик се изправи.
— Мисля, че сте луд!
Тя посегна към телефона.
— Искате да се обадите на адвоката си ли? Много правилно.
С рязък жест тя пусна слушалката.
— Мразя адвокатите… Е, добре. Нека бъде вашето. Да, аз ръководех престъпленията. Напълно сте прав, когато казахте, че беше забавление. Обичах работата. Беше забавно да се вземат парите от банки, влакове и пощенски служби. Беше забавно да се планира и решава, чудесно забавление и аз съм доволна, че го преживях. Обаче грешите, че Ладислав Малиновски е убил Майкъл Гормън. Аз го убих! — Внезапно тя се засмя. — Няма значение дали ме е заплашвал… Казах му, че ще го застрелям — мис Марпъл ме е чула. И го застрелях. Направих точно това, което вие мислите, че е направил Ладислав Малиновски. Скрих се и когато Елвира се появи, стрелях напосоки, а когато тя извика и Мики изтича на улицата, той си получи това, което заслужаваше. Естествено имах ключове от всички входове на хотела. Промъкнах се в стаята си. Никога не ми е минавало през ума, че ще заподозрете Ладислав. Взех пистолета от колата му, без той да разбере. Но нямах намерение да хвърлям подозрението върху него.