— Е, да, ако не броим бутилката уиски, която изгълтваш всеки ден.
Хърли спря и подозрително изгледа по-младия мъж.
— Да съсипеш живота ми ли се опитваш?
— Не — отвърна Рап и добави, като използва една от любимите фрази на Хърли, — просто отбелязвам реалността, Стан.
Старецът погледна бараката с мътните си очи и бръкна в джоба си. Разрови и след малко извади пакет „Кемъл“ без филтър.
— Да… човек трябва да гледа реалността в очите.
— Сигурен ли си, че искаш да го направиш? — попита Рап, за да му даде още една възможност да се откаже. — Мога да се справя сам.
Хърли закри с длан върха на цигарата и щракна старата си запалка „Зипо“. Пламъчето лизна цигарата и след като смукна дълбоко и издиша облак дим, старецът отговори:
— Знам, че можеш. Но аз трябва да го направя.
Рап би предпочел да свърши работата сам, но знаеше, че няма как да разубеди Хърли.
— Тогава… да започваме. В девет трябва да съм обратно в Ленгли.
6.
Голямата двойна врата на бараката беше затворена. Рап и Хърли използваха по-малката помощна вратичка в ъгъла. Вътре, в непосредствена близост до двойната порта, стояха средно голям трактор, две ATV-та и пикап „Форд F-150“. От другата страна имаше устройство, напомнящо голям сейф, но всъщност беше индустриална пещ, която Хърли използваше за необичайното си хоби, грънчарството, и за някои други цели.
Двамата мъже се приближиха до големия шкаф при отсрещната стена. Кафявото дърво бе надраскано и прашно, а няколко от старите месингови дръжки на чекмеджетата липсваха. Дори без всевъзможните винтчета, гайки, болтове и други джунджурии, с които беше пълен шкафът, изглеждаше така, сякаш тежеше един тон. Хърли се пресегна отзад, натисна едно копче и шкафът се завъртя, а зад него се откри бетонно стълбище. Рап мина първи и след като и Хърли влезе в коридорчето, натисна няколко бутона на електронната клавиатура на стената. Шкафът отново се върна на мястото си.
След като тайната врата се затвори, Рап въведе друг шифър на клавиатурата. Светлината стана зеленикава и когато чу изщракването на електронната ключалка, той бутна друга врата и влезе в правоъгълно помещение със стени от порест бетон. Вътре имаше две масивни метални писалища, диван и кръгла маса с четири стола. На по-близкото бюро седеше човек. Когато Рап и Хърли влязоха, той се изправи. Друг лежеше с вдигнати крака на дивана. Лицето му бе покрито със спортна шапка. Или спеше, или не се интересуваше от новодошлите.
В помещението беше душно от тежката миризма на цигарен дим. Когато Рап бе започнал обучението си, тази стая не съществуваше. Хърли я беше направил след атаките на 11 септември, използвайки услугите на дискретна строителна фирма. Бяха изкопали пода на бараката и положили основите на тайното помещение отвътре. На два часа път с кола от Вашингтон имаше още три такива скривалища, всичките на частни терени и известни само на шепа посветени. Необходимостта ражда всякакви изобретения. За да може да изпълнява функциите си, ЦРУ трябваше да върши повечето от работата си скришно. Хърли неведнъж беше обяснявал, че по време на Студената война имало десетки такива тайни помещения, които се използвали за вербуване на информатори и обработване на предатели.
— Къде е докторът? — попита старецът едрия мъжага, който седеше на бюрото.
Онзи посочи стоманената врата в другия край на стаята:
— Говори с Адамс. От близо два часа е там.
Едрият мъж се казваше Джо Маслик. Беше от Чикаго, бивш парашутист, участвал в три военни мисии, една в Ирак и две в Афганистан. Носеше черна фланелка и дънки.
Хърли погледна Рап и попита:
— Пиян ли е?
Рап кимна:
— Когато го дигнахме снощи, доста беше изгълтал.
— А след това?
— Дадох му няколко питиета в самолета.
— Някакви проблеми на летището?
Рап поклати глава:
— Натоварихме го в хангара в Тетърбъро.
— Пилотите?
— Кабината беше затворена през цялото време.
Хърли измърмори нещо под носа си, после попита:
— Защо просто не го докарахте с кола?
Това беше не толкова въпрос, колкото критика, а Рап не понасяше и двете. Ако говореше с другиго, а не със стария си боен инструктор, щеше да го попита защо не си е вдигнал мързеливия задник да свърши работата сам, но сега се въздържа.
— Стан, тези пилоти са ме карали по целия свят. Видели са много мръсотия.