— Господин Неш е бил в сградата миналата седмица по време на нападението и с ужас и объркване видял как шестимата въоръжени мъже нахлуват в оперативния център и започват да избиват колегите му. Опитен боец и специалист по военна тактика, господин Неш преценил ситуацията и реагирал мигновено. Пренебрегвайки опасността, той направил последното, което са очаквали терористите… Нападнал бойната им формация. Храбростта и превъзходната му подготовка изненадали терористите. Само за няколко секунди, въоръжен единствено с пистолет, господин Неш застрелял и убил и шестимата. Скоро обаче той забелязал, че мъжете носят жилетки, натъпкани с експлозив и снабдени с часовникови взриватели, нагласени да избухнат след по-малко от две минути. Господин Неш и колегите му мигновено намерили решение и успели да изхвърлят шестте трупа през прозореца на шестия етаж. Експлозивите избухнали, без да причинят повече жертви. Смелостта на господин Неш трябва да ни напомня…
Хаким забеляза летящия предмет части от секундата преди той да удари телевизора и да разбие екрана. Обърна се и видя Карим, стиснал яростно юмруци и с опънати сухожилия на врата, сякаш всеки момент щяха да пробият кожата и да изскочат навън.
— Лъжи! — закрещя. — Това са лъжи!
Хаким погледна крадешком Ахмед, който стоеше забил поглед в пода и не смееше да погледне командира си.
— Говорят за чест и смелост… те нищо не разбират от тези неща! Чухте ли го? Превъзходната му подготовка! — Карим закрачи из стаята, като гневно тропаше с крака. Изрита стъклената масичка толкова силно, че тя се разби. — Превъзходна подготовка! Ще им покажа аз! Ще им покажа какво са храброст и превъзходна подготовка! — Като побесняло животно се обърна и се втренчи в приятеля си. — И на тебе ще ти покажа! Ти се съмняваш в моята смелост! Казваш, че съм ги изпратил да умрат напразно! Че съм прекалено страхлив, за да жертвам себе си! Сега всички ще се жертваме! Дори по-рано, отколкото си очаквал. Ще отидем във Вашингтон и ще покажем пред света, че президентът е лъжлив кучи син! Ще покажа на тоя Майк Неш как се бият истинските воини!
56.
Когато входната врата се отвори, Рап видя едно враждебно лице. Пред него стоеше едрият руснак, който преди по-малко от дванайсет часа едва не му бе отнесъл главата. Рап почувства болка в лявото слепоочие само при вида на мъжагата. Телохранителят беше с превързано гърло и имаше хубава синина от удара на Рийвърс, но въпреки това беше на поста си, което говореше много за него. След такъв пердах малцина биха отишли на работа с желание на следващата сутрин. Този тип беше или много предан на работодателя си, или много глупав. Рап се надяваше да е първото, защото във втория случай всички усилия да му влее малко мозък щяха да са напразни.
Този път бодигардът беше по-предпазлив. Посочи кръста на Рап и изхриптя:
— Разкопчай сакото.
Рап разкопча двете копчета и разгърна дрехата. Над левия хълбок носеше пистолет.
— Остави играчките навън — нареди бодигардът.
— Не става.
Много беше важно да не отстъпва. Той нямаше видими физически поражения от снощното спречкване.
— Нямаш избор.
— Я си го начукай. Това е моят град, не твоят.
Якият руснак го изгледа изпитателно. След малко каза:
— Чакай.
И затвори вратата.
Рап остана на мястото си и се почуди какво ще прави, ако му кажат да се разкара. Беше уведомил Кенеди къде отива, за да има обяснение, ако някоя друга федерална служба реши да го следи, но нямаше подкрепления, а беше известно, че ако играта загрубее, руснаците не зачитат правила. Отдавна бе научил урока, че без оръжие няма сигурност. Не обичаше да оставя пистолета си дори когато влизаше в Белия дом. Абсурд беше да се лиши от него тук.
След малко вратата се отвори. Този път се появи самият Сидоров. Беше бос, по скъсани дънки и избеляла синя фланелка. Приличаше повече на рокаджия след тежък запой, отколкото на милиардер. Усмихна се на Рап:
— С вас винаги ли се общува толкова трудно?
— Може би — отговори Рап, след като се замисли за момент. — Не се обиждайте, Пьотър, но не ви познавам и нямам представа кой друг е в къщата. С годините съм си създал доста врагове.
Сидоров отвори вратата по-широко.
— Разбирам ви. Аз самият съм преживял три опита за покушение.
Обърна се и влезе във фоайето, постлано с шахматно разположени черни и бели мраморни плочи. Рап го последва и се огледа. Отдясно имаше голямо извито стълбище, достатъчно широко, за да минат едновременно четирима души. Сидоров тръгна по централния коридор, който разделяше къщата по средата. Рап вървеше след него, като поглеждаше в стаите отляво и отдясно, когато минаваше покрай тях. Имаше музикален салон, библиотека, всекидневна, трапезария и втора дневна. Всичките — празни. В дъното на коридора влязоха в огромна кухня, която изглеждаше прилежно възстановена в оригиналния си вид от 30-те години на двайсети век. От другата страна на централния плот стоеше старица със сив пеньоар.