Рап не издаде някакво притеснение, но с тези думи Тритин възбуди интереса му.
— Какъв списък?
— Списък на хората, които може би имат нещо общо с изчезването му.
— Доколкото разбрах… просто е напуснал страната.
Тритин сви фините си рамене и го погледна, сякаш казваше: „Абе кой знае какво е станало?“
Рап видя децата на Неш и прошепна с половин уста:
— Чух, че пиел много.
— И аз така чух, но както знаеш… ФБР ще провери всяка следа.
— Дори да им е показана от отмъстителна вещица като Огдън?
— Особено ако им е показана от отмъстителна вещица като Огдън.
— Чудесно.
— В момента може да се окаже уязвима — отбеляза Тритин, без да го поглежда.
— В какъв смисъл?
— Една наша нова приятелка сподели, че Огдън разправяла пред най-доверените си хора, че в атаките от миналата седмица има нещо гнило.
Рап застина неподвижно за миг, после се обърна към Тритин.
— Какво ще рече това, по дяволите?
Тритин се огледа, за да се увери, че никой не ги подслушва.
— Мисли, че са организирани от определени хора в тази сграда, които искат по този начин да елиминират критиците си и да насадят антиислямски настроения.
— Какво? — Рап не знаеше дали да се ядосва, да се притеснява, или да се смее. — И да убият цял куп невинни хора? Включително много свои колеги в центъра за борба с тероризма?
— Както повечето теории за конспирация, тази е много добре подплатена откъм мотиви, но куца откъм доказателства.
— Това е лудост… не ме разбирай криво, колкото и да мразя тези продажни глупаци в Сената, трябва да съм откачен, за да го направя.
— Президентът е на същото мнение. Затова ми поръча тихо да пусна информацията в пресата.
— Защо? — възкликна Рап. — Това е последното, което искаме да се говори за нас.
— То вече се говори. Поне в интернет. Същите смешници, които мислят, че атентатите от 11 септември са организирани от собственото ни правителство. Причината, Мич, е, че президентът иска най-после да се отърве от нея. Писнало му е от глупостите й. Не си е позволявал да го казва публично, но мисли, че тази жена не е с всичкия си.
— Мисли… по дяволите, още преди години съм му го казвал.
— Е, исках само да знаеш какво става по трасето. Ти търси Лъва на „Ал Кайда“, а ние ще се оправяме с Огдън и ФБР.
— Благодаря, Джули.
Тритин го прегърна бързо и се отдалечи. Рап обиколи залата, докато намери децата на Неш. Бяха разчистили своя територия в единия край на помещението. Без нито един възрастен в радиус от пет метра. Само четирите деца на Неш и Томи Кенеди, десетгодишният син на Айрини. Стояха в кръг, а между тях едва проходилият Чарли се клатеше като пиян британски моряк — майка му беше му сложила бяло яке, бели панталонки и бели обувки. Другите деца, включително Томи Кенеди, бяха с ученическите си униформи. Всички се обърнаха да поздравят Рап и тогава Чарли видя своя шанс. Измъкна се от кръга и нападна приятеля на баща си. Рап се наведе, подхвана го и го подхвърли във въздуха. Чарли изпищя радостно, преди да кацне безопасно в ръцете на Мич.
— Как е, деца?
— Татко ти е много сърдит — каза Джак Неш.
— На мен? Стига бе. Шегуваш се.
— Опитваше се да говори тихо, докато идвахме насам, но след експлозията е малко оглушал и не знае, че чуваме всичко, което казва. Много е ядосан.
— Мама му се смееше, затова може би не е чак толкова ядосан — намеси се Шанън. — Но все пак каза някои неприятни неща за тебе.
— Няма да е за първи път. А на вас, деца, хареса ли ви срещата с президента?
— Да! — въодушевено отговори Джак. — Направихме снимки!
— Внимание — предупреди Рори, като погледна над рамото на Рап. — Идва.
Рап се обърна. Неш се приближаваше втренчен в него като яростен бик, готов да смачка съперника си. Няколко души се опитаха да го поздравят, но той не спираше. Рап се зарадва, че в момента държи Чарли. Надяваше се, че бебето ще осуети всеки опит за физическа разправа. Обърна го като щит към опасността.
Неш изръмжа:
— Не мога да повярвам!
— Да, хубав медал — отбеляза Рап, като посочи към гърдите му.
Неш сведе очи и побутна медала.
— На два пъти се опитвам да го сваля, но жена ми, Айрини и някаква кокошка от „Връзки с обществеността“ ме накараха пак да си го сложа.
Рап се изсмя на очевидното смущение на приятеля си.
— Смешно ли ти се вижда? Ако не държеше Чарли, щях да те размажа.